Исторически факти за създаването на село Лозен

Село Лозен, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в
софийската околност“, е разположено между магистрала„Тракия”, Околовръстен
път на София и Лозенската планина.Едно от неоспоримите доказателства за съществуването на селището от времето на Втората българска държава е манастир"Свети Спас“, който е на
около 45 минути пеша от селото.Манастирът възниква през 1382 година, когато е
завладяна Урвишката крепост.

Възникване на селището:
Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица
стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Доказателство
са стенописите в енорийския храм „Св. Вмчк Георги“ в Долни Лозен.
За Горни Лозен казват, че е основан от юнак, надвил „черарапин“ и спечелил
свободата на свои сънародници, a за Долни Лозен – селището е основано от преселници,
живеещи в местността Селище. Местни хора пък казват, че селата са основани от двама братя.
В историческите извори селищата се споменават още от турско време.
Съществен фактор за възникването на селището е съседството сЛозенската планина.

Извори за историята на Лозен :
Изворите, които ни дават сведения за миналото на Лозен, са много и раз-
нoобразни по своето естество. Това представляват както археологически
данни) и писмени източници), така и немалко предания, песни и легенди).
Съвременните автори, занимавали се конкретно с историята на Лозен, не са
мнозина), но пък има редица изследвания, които описват или засягат само
частично отделни аспекти или паметници, свързани с миналото на селото и
на неговите земи и които си заслужава да бъдат цитирани тук,за да могат
да послужат за изходна база при евентуално по-задълбочено изследване на
някои от засегнатите в тази статия културно-исторически проблеми.

Данни за селищен живот в землището на Лозен до началото на римската епоха:
Днешното с. Лозен се намира на средна надморска височина отоколо
700 м, а неговото землище обхваща както значителни територии от планински
или полупланински тип, намиращи се в Лозенска планина или в нейното подножие),
така и големи райони, принадлежащи към югоизточния дял на Софийско поле 9).
Относително благоприятните климат и релеф, както и наличието на гори и
водо източници в днешното землище на Лозен, са се изявили като основни фактори
за заселването на хора в него още от дълбока древност.Най-старите намерени човешки артефакти от територията на(бивш. Долни) Лозен са фрагменти на рисувани керамични
съдове от ранния и късния неолит (от 6000 до 4000 г. пр.н.е.)10). Те сабили открити при
работни дейности през 1956 г. в местността Къшовица на около 3 км северно от селото,
където впоследствие е било локализирано праисторическо селище, което има три основни културни пласта, достигащи на места до 1 м 11).Носителите на тази ранно неолитна култура
са били уседнали земеделско-скотовъдни племена. Селища наразлични култури от последвалите медна и бронзова епоха са също добре застъпени в източния дял на Софийското
поле, където се намира и Лозен. Към късния V пр. Хр.се появяват и първите писмени източници относно народите,обитаващи западно тракийските предели. От Херодот научаваме,
че около река Искър в Софийското поле живеели тракийските племена на трерите и тилатеите. През IV в. пр. Хр. в тези районинахлули от запад илирийските народи на трибалите и автариатите, които, от своя страна, били покорени от македонците на Александър Велики и впоследствие частично изтласкани от келтските нашествия към края на същото столетие.
Има предположения, че етническото присъствие на келтски племена около днешна София в последните векове до новата ера не е било незначително и изложено на бързо тракизиране, а осезаемо, и дори от него произхожда племето на сердите. Като важно политическо и търговско средище в региона през елинистическия период започнал да изпъква Сердон полисили
градът на сердите, около който започнали да възникват множество селища и крепости.
На територията на Лозен са открити редица археологически находки и някои архитектурни паметници, които могат да бъдат отнесени към желязната епоха. В гореспоменатата местност Къшовица има следи от голямо селище, датирано в първото хилядолетие пр.н.е. В Лозенска
планина се намират също така останки от поне две укрепени тракийски селища от III – II в. пр.н.е. По-голямото от тях, в което е засвидетелствано и светилище, се намира на връх Градище, Новиханско(921 м), а другото – на връх МалкаЛанина могила (1177 м) в южния дял на планината, принадлежащкъм Лозен. Недалеч оттам, на връх Половрак(1182 м) и
същевременно между двете назовани крепости, има останки от тракийско светилище от същия период. Тук могат да бъдат споменати няколко неизследвани,но със сигурност отдавна ограбени гробни могили вероятно от същата епоха: две в местността Могилите, намираща се между(Горни) Лозен и Герман, две източно от(Долни) Лозен, както и т. нар.
Изворска могила в непосредствена близост до магистрала Тракия и до местността
Св. Троица.


Територията на Лозен през римската и византийската епоха, I до IХ в. от н.е.
След покоряването на Софийското поле от римляните през третото десетилетие на I век след Христа ново завладените територии били интегрирани в римската административна система с център стратегията в Сердика. През управлението на император Траян (98 – 117) предшественикът на днешна София получава статут на римски град, а при Аврелиан(270 –
275) става център на провинция Вътрешна Дакия 20). Основен фактор, допринесъл за процъфтяването на града и неговата околност през римската, а и през следващите епохи, бил изграденият диагонален път (или т. нар. Виа Милитарис) отСингидунум (Белград) през Наисус (Ниш), Сердика (Средец/София), Филипопол(Пловдив) и Адрианопол (Одрин/Едирне) заВизантион(Константинопол/Цариград/Истанбул), който минавал отчасти и през днешното лозенско землище. Пътят минавал непосредствено под (на север) днешния манастир
„Св. св. Първоапостоли Петър и Павел“ в местността Св. Троица (същотака наричана Старото градище), където е открита милиарна колона със следния гръцки надпис:

ἀγαθῇ τύχῃ. ὑ̣πὲρ̣[αἰωνί]ο̣υ̣διαμονῆς τοῦ θειοτάτου [Αὐτοκρά]τορος
Μ(άρκου) Ἀντονείου Γορδ[ιανο]ῦ̣Ε̣ὐσεβ(οῦς) καὶ θεοφιλεστ[άτ]η̣ς̣ Τ̣[ρ]
α̣νκυλλείνης [συμβίου] τοῦ αὐτοῦΑὐτοκράτ̣ο̣ρ̣ο̣ς̣, [ἡγ]εμονεύοντος τῆς
Θ̣ρ̣[ᾳκῶν] ἐπαρχείας ΠομπωνίουΜ̣α̣γ̣[ια]νο[ῦ] πρ(εσβευτοῦ) Σεβ(αστοῦ)
ἀντιστρατήγου, ἡ Σερδων πόλις τὸμίλιον.

В превод надписът гласи: За вечното съществуване на най-божествения
император М. Антоний Гордиан и най-благочестивата и боголюбива Транквилина, жена на същия император, по времето на управителя на провинция Тракия – Помпоний Магиан, легат на Август и пропретор, градът на сердите (постави) този милиарен стълб.
В същата местност около манастира, където личат множество следи от антична сграда, са намерени една мраморна оброчна плочка, върху която са изобразени Зевс и Хера, и още един не изцяло запазен гръцки надпис, нанесен върху горната част на жертвеник:

ἀγαθῆι τύχηι. [Ἥ]ρᾳ Αρμουληνηι #Πομπώνιος Ῥοῦφο[ς] [ὑ]π̣ὲρ αὑτοῦ
καὶ τῆς̣ [συμβί]ο̣υ̣Φ̣ο̣υ̣λ̣[βία]ς̣ [— — ]

В превод надписът гласи:
На Хера Армулена (от Армула); Помпоний Руф, от него ижена му Фулвиа...

Тези две находки недвусмислено доказват, че на това място е имало езическо светилище на Хера, а може би и на Зевс. Названието на Хера като Армулена предава тракийското местно име Армула, както най-вероятно се е наричало някое селище в близост дотози храм.
Това населено място би могло да бъде свързано със споменатото от Петков селище от желязната епоха в местността Къшовица ,намираща се в непосредствена близост източно от Св. Троица, или с намиращите се само на няколко стотин метра оттам в южна посока руини в местността Градище. Следи от градежи и други артефакти, свързвани с тракийско селище, са открити и по на юг от споменатите местности, а именно върху самото място на днешния
(Долни) Лозен. Тук могат да бъдат споменати още редица находки от римската епоха, намерени на територията на Лозен. Може би най-интересният,значим и същевременно много рядък паметник от римската епоха представлява намереният в Лозен фрагмент от слънчев часовник. Той е изработен от един мраморен блок, който има в предната си част релефно изображение на момче,поддържащо с вдигнати ръце сферична част, която е служела като часовник.
През първите няколко века след Христа в южния дял необитаваната днес част от (Горни) Лозен е имало значителен комплекс от сгради,фрагменти от които са намерени в редица частни дворове, намиращи се източно от 201 ОУ по протежението на улиците „Св. св. Кирил и Методий“, „Горник“ и „Янко Панайотов“. Става въпрос предимно за пластично изработени градежни компоненти,като (няколко) бази за колони, фрагменти от колони и капители.
Най-вероятно в същия район са намерени и някои други, вечедокументирани останки от този период като: един отчупен блок от тъмно сив варовик с релефни изображения на овнешки глави (87 х 81 х 30 см), намерен в Горни Лозен и предаден преди около век в Народния музей в София, който вероятно е част от римски жертвеник. Един друг, добре запазен езически
олтар с гръцки надпис, който споменава тракийски жрец на име Диза, се намира сега в двора на църквата „Св. Никола“ в Горни Лозен. Няколко други архитектурни елемента от антични сгради (част от архитрав,бази, олтар) се помещават във и около параклиса „Св. Харалампий“, намиращ се в северната част на Горни Лозен.
Множеството находки доказват съществуването на селище с големи обществени и/или религиозни сгради в периода III – V в. в пределите на днешната югоизточна част на Горни Лозен. Това селище може да стои във взаимовръзка с един друг монумент, който е имал особено важни функции презкъсно-римския период по тези земи, а именно укреплението на
хълма Горно Градище, точно над (южно от) вече споменатата гробищна църква „Св. Никола“. Там и до днес личат останките на фортификационно съоръжение, което е охранявало един от участъците на важния път от Софийското към Самоковското поле, минаващ през Лозенската планина точно на това място.Посредством този път се е осъществявала връзката със Самоков и неговия район от преди римската епоха до малко преди Балканските войни. На около 2 км. северозападно оттам, в непосредствена близост до германския манастир „Св. ИванРилски“, на хълма Калето (781м) личат останките от друга ранно-византийска крепост.За да отгатнем
вероятните наименования на тези две отбранителни съоръжения,функционирали с голяма вероятност през късно античната и ранно византийската епоха (V – VIII в.), бихме могли да приведем един важен източник, а именно „Засградите“ на Прокоп Кесарийски от втората половина на VI в. В околностите на Сердика той споменава следните построени от император
Юстиниян крепости: Scupium(вероятно при Ихтиман), Stenis (вероятно
Траянови врата), ad Marci petram, Briparo, Romaniana, Strues, Protiana,
Maccuniana и Scopentiana.
Относно етническия, социалния и културния характер, както и обществената структура на населението в селищата на територията на Лозен вримския и ранно византийския период може да се констатират няколко основни тенденции, които били характерни за цялото Софийско поле в тази епоха.Келтският елемент бил тракизиран почти окончателно до края на I в. от н.е.,
а през II и III в. се забелязва една позната и от други населени с траки територии картина на постепенно елинизиране и романизиране от културна гледна точна на местното население, първоначално в градовете, а след това и в селските райони около тях. Въпреки това гръцкият,римският и другите чужди елементи, придошли от западните и източните провинциина империята, слабо повлияли етнически върху преобладаващото тракийско селско население, което водело предимно уседнал, скотовъдно-земеделски начин на живот.Малките населени места около Сердика и извън нейния градски регион (regioSerdicensis), който на изток се простирал най-вероятно до р. Искър, имали предимно селски характер и притежавали юридическия статут на vici (κῶμαι). Те били обитавани най-вероятно от свободнос елско население, за което говори и фактът, че римската армия била снабдявана традиционно с много голям брой рекрути именно от Сердика и нейните околности.
Епохата на късната Античност и ранното Средновековие (IV –VIв.) се характеризира предимно с всеобща политическа криза и упадък на робовладелския строй в Римската империя, както и с многобройни нахлувания на различни варварски народи (готи, сармати, хуни, авари,славяни, прабългарски племена и др.) в пределите на нейната източна и западна част (разделена през395г.). Въпреки това Сердика и нейните околности се наслаждават на относителен просперитет в този период. Това е времето, в което християнството се налага като основна религия в империята, а Сердика се превръща в един от най-значимите ранно християнски центрове в империята. Езически храмове са разрушени (или преустроени),а на тяхно място са построени други сгради, много често това са църкви. От територията на днешен Лозен не са известни ранно християнски паметници, но това не означава, че не е имало такива. Ако се вгледаме по внимателно, ще забележим,че на местата, където днес има параклиси, църкви и манастири, построени в последните около 150 години, през Античността най-вероятно е имало езически светилища. Това би могло да ни наведе на мисълта, че през ранно християнския период на
тези места е имало църкви, които впоследствие са били разрушени през
езическия период на Първата българска държава (края на VII –до 80-те години на IX век) и/или през някой от размирните периоди на пет вековното османско господство. Въпреки това местата, където са се намирали тези стари храмове, са запазили сакралното си значение за местното население до средата наXIX .
Засвидетелствани още от втората половина на VI в., но най-осезаемо откъм средата на VII в., славянските заселвания южно от Дунав започнали да приемат масов характер и залели почтицелия Балкански полуостров. В какви отношения са се намирали новите заселнициспрямо завареното селско население, в районите, където то е успяло да оцелееслед хунските, аварскитеи българските набези и опустошения от V до VII в., епочти невъзможно да се установи в детайли на базата на познатите ни писмениизточници. До началото на IX в. районът на Сердика остава в пределите наВизантия и ако до този момент неговото местно население е успяло в малка илипо-голяма степен да се съхрани и предпази от набезите на славяни и българи, след809 г. тяхното етническо присъствие се усилило значително и довело до пълнотому асимилиране респ. славянизиране.

Средновековни паметници и зараждането на село Лозен:
След превземането на Сердика от хан Крум градът и неговите околности остават за повече от два века в пределите на българската държава. Въпреки ,че липсват конкретни археологически данни за разрушаването на града при завладяването му от българите, други крепости в околността вероятно са били опустошени, както се предполага например за тези на хълма Калето при с. Герман и при Горно Градище в Лозен. Каква е била съдбата на крепостта над Горни Лозен, както и на късноантичните селища в пределите на селото, за които ставаше въпрос по-горе, в следващите няколко века е почти невъзможно да се отговори поради липсата на каквито и да е археологически, епиграфски или писмени източници. Единствените свидетелства за някаква евентуална приемственост между късноантичното население и
новозаселилите се българи и славяни по тези места е гореспоменатото свидетелство за (пре)използване на старите култови места, което продължава в частност до наши дни.
Данните за развитието на района, югоизточно от средновековния Средец през следващите няколко века, са изключително оскъдни. За да се проследи най-общо историята на тези земи до края на XIV в., е нужно да се надникне в изворите, отнасящи се за града Средец, който продължавал да бъде политически и културен център, придаващ изключителна важност на целия район. Поизчерпателни сведения за Средец и неговите покрайнини по време на Първото
българско царство се появяват едва в контекста на дългите войни на Самуил и неговите наследници с Византия от края на Χ и началото на XI в., където често се споменава за

разрушени крепости около града, наричан още Триадица. Дори и след окончателното покоряване на България от Василий ΙΙ (1018)Софийското поле и съседните му територии продължили да бъдат чест обект на опустошения до края на XII в. В това число влизат въстанията на Петър Делян (1040/41) и Лека (около 1078/79)52), множеството печенежки набези през почти цялото единадесето столетие53), немалко съприкосновения с кръстоносците на първите три кръстоносни похода (1096, 1147 и 1189 г.), минали през Софийското поле, войните на Мануил I Комнин (1143 – 1180) и неговите наследници със сърбите и унгарците, както и сблъсъците около въстанието на Асеневци. Въпреки всичките беди, сполетели околността, Средец успял да запази значението си като религиозен център през XI и XII век. По време на византийското господство по българските земи (1018 – 1185/86) населението на Средец и околностите му претърпяло някои етнически промени. През 1047 г. в околностите на града били заселени покорени печенези, а след това около 1150 и множество сръбски военнопленници. Около 1193 г. Средец бил завладян от Асеневци. В рамките на Втората българска държава градът и неговата околност претърпели в следващите две столетия нов икономически и културен разцвет. Той станал седалище на Средечката митрополия, били построени множество манастири, които образували т. нар. Софийска Мала Света гора. Този комплекс обхващал още по онова време поне четиринадесет манастира, два от които се нами-
рали в Лозенска планина, а именно лозенският „Св. Спас“ и германският „Св. Иван Рилски“. Най-вероятно към това време трябва да отнесем и възникването на селата Долни и Горни Лозен. Много вероятно в предходните векове да е имало също селищен живот на територията на Лозен, данни за което на този етап липсват. Ако това е било така, то трябва да приемем, че размирните XI и XII в. принудили старите обитатели да потърсят перманентно спасение в по-високите и труднодостъпни планински части на
землището на днешното село – напр. във високите котловини на Лозенска
планина. Имената на селата Долни и Горни Лозен, Софийско, са ни познати от т. нар. Калиманова грамота, посредством която са били дадени определени права и привилегии на атонския манастир „Зограф“ и която
пледира да е издадена от цар Калиман (Коломан Ι Асен, 1241–1246). Пасажът, който ни интересува, гласи:

... И село Горни Лозен и тук им дадох селото и метоха в храма на Свети Никола. И господин Владислав да се грижи за това, което идва от селото и от метоха, всичко да се праща в манастира. И от село Долни Лозен, каквито приходи има, всичко заедно да се праща в манастира. Царска заповед е никой да няма власт върху тези имоти, които аз им дадох. ...

Отдавна е установено в научното обращение, че въпросната царска грамота е фалшификат, възникнал в манастира „Зограф“ едва през ХVI в. Въпреки това някои учени предполагат, че тя може да отразява съдържанието на по-стар документ, именно от времето на Коломан I или от това на бащаму Иван II Асен, към който през ХVI в. са прибавени някои допълнителни селища с цел дообогатяването на манастира.
Дали това се отнася в частност и за споменатите Долни и Горни Лозен, няма как да установим. Дори техните названия да са прибавени по-късно, този документ представлява важно свидетелство за съществуването им през ХVI в. и за тяхната тогавашна зависимост от споменатия Светогорски манастир. Основание за предположението, че селата са се зародили през ХIII или ХIV в., ни дава фактът, че те фигурират с тези си имена в някои османски документи от първите десетилетия на турското господство по българските земи. Вероятността те да са се появили непосредствено след превземането на Средец от турците през 1382 г. е твърде малка. Названието на Лозен, респ. това на двете села, от които то води началото си, е чисто славянско. Образувано е от прилагателно име със старобългарската
наставка -ьн-ъ (-ен), което се отнася към съществителното име лозя или лозе. На същия принцип са образувани и други селищни наименования, срещащи се през тази епоха, като Шумен от шума (в смисъл на гора), Ветрен от вятър, Сливен от слива (а не от сливане) и др. Поради относително суровия климат в Софийско спрямо този в други региони на Балкана в по-ново време то не се е славело като място, където се отглеждат лозя и произвеждат вина.Климатът обаче постоянно се изменя и през ХIII и ХIV в. явно е бил достатъчно благоприятен за отглеждането на тази култура, защото от т.нар. Витошка грамота на цар Иван Шишман научаваме, че в Софийско е имало винари. Затова не би трябвало да ни учудва, че тъкмо тук възникнало селище с подобно име, което очевидно говори за една част от поминъка на населението му, а

именно лозарството.Сред населението на днешен Лозен все още битуват различни легенди

и предания относно зараждането на селото. Според някои от тях жителите на Долни Лозен са дошли откъм Ихтиманска Средна гора и се заселили в гореспомената местност Градище в днешното долнолозенско поле, където първоначално най-вероятно е имало римска вила рустика. От друга страна се твърди, че заселването на Горни Лозен започнало от вече споменатата местност Селище, а именно южно от билото на Лозенска планина и днешното село, докато впоследствие не се преместило в настоящите си територии,

северно от планината. Дълго време битуваше схващането, че Лозен е основан от изселили се по принуда селяни от врачанско село със същото име към края на XVII в. (малко след 1684 г.), чиито потомци днес са отчасти и обитателите на село Люти дол, Врачанско. Човекът, лансирал това твърдение, е

учителят Доно Иванов от същото това село, който издава през 1943 г. малка книжка, занимаваща се именно с проблема по преселването на бежанците от Врачанско на територията днешен Лозен. Според нея, след като те успели да подкупят съответните османски длъжностни лица, се заселили именно в подножието на Лозенска планина върху днешното местонахождение на селото, която територия тогава не е била обитаема. Както вече видяхме, селата Долни и Горни Лозен са съществували през XVII в., за което ще приведем и други сведения. Това може само да означава, че заселването на врачанските лозенчани е било в по-малък размер не в споменатия регион или че тогавашните софийски Долни и Горни Лозен (все още) не са се намирали в същото това време (края на XVII в.) на днешните си местонахождения, а в други местности, намиращи се в днешното лозенско землище. Първото твърдение се оказва най-правдоподобно предвид едно сведение на Н. Янакиев, че в северната страна на днешен Горни Лозен все още битуват няколко фамилии, които до ден-днешен са наричани от съселяните си Врачаните.Точно кога и в кои местности са се зародили Горни и Долни Лозен, остава за момента един неизяснен проблем.
През 60-те години на XIV в. българските управници, а и тези на съседните балкански страни, били изправени пред заплахата на набиращата сила османска експанзия. Поради ред причини българската съпротива била сломена за по-малко от 30 години и така народът ни останал за почти пет столетия под чуждо политическо и религиозно господство. Две от крепостите, около които се разиграли някои от последните ожесточени битки на българите срещу прииждащите турци, били София и крепостта Урвич,

намираща се в южната част на Лозенска планина край днешното село Кокаляне. Дали лозенчани са играли някаква роля в отбраната на тази крепост и каква точно е била тя, е трудно да се каже. Няма данни гореспоменатите антични крепости в Горно Градище и на Малка Ланина могила,които в предните епохи са били свързани най-вероятно с охраната на пътя за Самоков, минаващ през Лозенска планина, да са били използвани и през епохата на Второто българско царство, какъвто е случаят с намиращите се по течението на Искър в югоизточната част на тази планина Равулско кале и Еврейско кале.