сряда, 18 декември 2013 г.

Исторически факти за създаването на село Лозен

Село Лозен, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в
софийската околност“, е разположено между магистрала„Тракия”, Околовръстен
път на София и Лозенската планина.Едно от неоспоримите доказателства за съществуването на селището от времето на Втората българска държава е манастир"Свети Спас“, който е на
около 45 минути пеша от селото.Манастирът възниква през 1382 година, когато е
завладяна Урвишката крепост.

Възникване на селището:
Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица
стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Доказателство
са стенописите в енорийския храм „Св. Вмчк Георги“ в Долни Лозен.
За Горни Лозен казват, че е основан от юнак, надвил „черарапин“ и спечелил
свободата на свои сънародници, a за Долни Лозен – селището е основано от преселници,
живеещи в местността Селище. Местни хора пък казват, че селата са основани от двама братя.
В историческите извори селищата се споменават още от турско време.
Съществен фактор за възникването на селището е съседството сЛозенската планина.

Извори за историята на Лозен :
Изворите, които ни дават сведения за миналото на Лозен, са много и раз-
нoобразни по своето естество. Това представляват както археологически
данни) и писмени източници), така и немалко предания, песни и легенди).
Съвременните автори, занимавали се конкретно с историята на Лозен, не са
мнозина), но пък има редица изследвания, които описват или засягат само
частично отделни аспекти или паметници, свързани с миналото на селото и
на неговите земи и които си заслужава да бъдат цитирани тук,за да могат
да послужат за изходна база при евентуално по-задълбочено изследване на
някои от засегнатите в тази статия културно-исторически проблеми.

Данни за селищен живот в землището на Лозен до началото на римската епоха:
Днешното с. Лозен се намира на средна надморска височина отоколо
700 м, а неговото землище обхваща както значителни територии от планински
или полупланински тип, намиращи се в Лозенска планина или в нейното подножие),
така и големи райони, принадлежащи към югоизточния дял на Софийско поле 9).
Относително благоприятните климат и релеф, както и наличието на гори и
водо източници в днешното землище на Лозен, са се изявили като основни фактори
за заселването на хора в него още от дълбока древност.Най-старите намерени човешки артефакти от територията на(бивш. Долни) Лозен са фрагменти на рисувани керамични
съдове от ранния и късния неолит (от 6000 до 4000 г. пр.н.е.)10). Те сабили открити при
работни дейности през 1956 г. в местността Къшовица на около 3 км северно от селото,
където впоследствие е било локализирано праисторическо селище, което има три основни културни пласта, достигащи на места до 1 м 11).Носителите на тази ранно неолитна култура
са били уседнали земеделско-скотовъдни племена. Селища наразлични култури от последвалите медна и бронзова епоха са също добре застъпени в източния дял на Софийското
поле, където се намира и Лозен. Към късния V пр. Хр.се появяват и първите писмени източници относно народите,обитаващи западно тракийските предели. От Херодот научаваме,
че около река Искър в Софийското поле живеели тракийските племена на трерите и тилатеите. През IV в. пр. Хр. в тези районинахлули от запад илирийските народи на трибалите и автариатите, които, от своя страна, били покорени от македонците на Александър Велики и впоследствие частично изтласкани от келтските нашествия към края на същото столетие.
Има предположения, че етническото присъствие на келтски племена около днешна София в последните векове до новата ера не е било незначително и изложено на бързо тракизиране, а осезаемо, и дори от него произхожда племето на сердите. Като важно политическо и търговско средище в региона през елинистическия период започнал да изпъква Сердон полисили
градът на сердите, около който започнали да възникват множество селища и крепости.
На територията на Лозен са открити редица археологически находки и някои архитектурни паметници, които могат да бъдат отнесени към желязната епоха. В гореспоменатата местност Къшовица има следи от голямо селище, датирано в първото хилядолетие пр.н.е. В Лозенска
планина се намират също така останки от поне две укрепени тракийски селища от III – II в. пр.н.е. По-голямото от тях, в което е засвидетелствано и светилище, се намира на връх Градище, Новиханско(921 м), а другото – на връх МалкаЛанина могила (1177 м) в южния дял на планината, принадлежащкъм Лозен. Недалеч оттам, на връх Половрак(1182 м) и
същевременно между двете назовани крепости, има останки от тракийско светилище от същия период. Тук могат да бъдат споменати няколко неизследвани,но със сигурност отдавна ограбени гробни могили вероятно от същата епоха: две в местността Могилите, намираща се между(Горни) Лозен и Герман, две източно от(Долни) Лозен, както и т. нар.
Изворска могила в непосредствена близост до магистрала Тракия и до местността
Св. Троица.


Територията на Лозен през римската и византийската епоха, I до IХ в. от н.е.
След покоряването на Софийското поле от римляните през третото десетилетие на I век след Христа ново завладените територии били интегрирани в римската административна система с център стратегията в Сердика. През управлението на император Траян (98 – 117) предшественикът на днешна София получава статут на римски град, а при Аврелиан(270 –
275) става център на провинция Вътрешна Дакия 20). Основен фактор, допринесъл за процъфтяването на града и неговата околност през римската, а и през следващите епохи, бил изграденият диагонален път (или т. нар. Виа Милитарис) отСингидунум (Белград) през Наисус (Ниш), Сердика (Средец/София), Филипопол(Пловдив) и Адрианопол (Одрин/Едирне) заВизантион(Константинопол/Цариград/Истанбул), който минавал отчасти и през днешното лозенско землище. Пътят минавал непосредствено под (на север) днешния манастир
„Св. св. Първоапостоли Петър и Павел“ в местността Св. Троица (същотака наричана Старото градище), където е открита милиарна колона със следния гръцки надпис:

ἀγαθῇ τύχῃ. ὑ̣πὲρ̣[αἰωνί]ο̣υ̣διαμονῆς τοῦ θειοτάτου [Αὐτοκρά]τορος
Μ(άρκου) Ἀντονείου Γορδ[ιανο]ῦ̣Ε̣ὐσεβ(οῦς) καὶ θεοφιλεστ[άτ]η̣ς̣ Τ̣[ρ]
α̣νκυλλείνης [συμβίου] τοῦ αὐτοῦΑὐτοκράτ̣ο̣ρ̣ο̣ς̣, [ἡγ]εμονεύοντος τῆς
Θ̣ρ̣[ᾳκῶν] ἐπαρχείας ΠομπωνίουΜ̣α̣γ̣[ια]νο[ῦ] πρ(εσβευτοῦ) Σεβ(αστοῦ)
ἀντιστρατήγου, ἡ Σερδων πόλις τὸμίλιον.

В превод надписът гласи: За вечното съществуване на най-божествения
император М. Антоний Гордиан и най-благочестивата и боголюбива Транквилина, жена на същия император, по времето на управителя на провинция Тракия – Помпоний Магиан, легат на Август и пропретор, градът на сердите (постави) този милиарен стълб.
В същата местност около манастира, където личат множество следи от антична сграда, са намерени една мраморна оброчна плочка, върху която са изобразени Зевс и Хера, и още един не изцяло запазен гръцки надпис, нанесен върху горната част на жертвеник:

ἀγαθῆι τύχηι. [Ἥ]ρᾳ Αρμουληνηι #Πομπώνιος Ῥοῦφο[ς] [ὑ]π̣ὲρ αὑτοῦ
καὶ τῆς̣ [συμβί]ο̣υ̣Φ̣ο̣υ̣λ̣[βία]ς̣ [— — ]

В превод надписът гласи:
На Хера Армулена (от Армула); Помпоний Руф, от него ижена му Фулвиа...

Тези две находки недвусмислено доказват, че на това място е имало езическо светилище на Хера, а може би и на Зевс. Названието на Хера като Армулена предава тракийското местно име Армула, както най-вероятно се е наричало някое селище в близост дотози храм.
Това населено място би могло да бъде свързано със споменатото от Петков селище от желязната епоха в местността Къшовица ,намираща се в непосредствена близост източно от Св. Троица, или с намиращите се само на няколко стотин метра оттам в южна посока руини в местността Градище. Следи от градежи и други артефакти, свързвани с тракийско селище, са открити и по на юг от споменатите местности, а именно върху самото място на днешния
(Долни) Лозен. Тук могат да бъдат споменати още редица находки от римската епоха, намерени на територията на Лозен. Може би най-интересният,значим и същевременно много рядък паметник от римската епоха представлява намереният в Лозен фрагмент от слънчев часовник. Той е изработен от един мраморен блок, който има в предната си част релефно изображение на момче,поддържащо с вдигнати ръце сферична част, която е служела като часовник.
През първите няколко века след Христа в южния дял необитаваната днес част от (Горни) Лозен е имало значителен комплекс от сгради,фрагменти от които са намерени в редица частни дворове, намиращи се източно от 201 ОУ по протежението на улиците „Св. св. Кирил и Методий“, „Горник“ и „Янко Панайотов“. Става въпрос предимно за пластично изработени градежни компоненти,като (няколко) бази за колони, фрагменти от колони и капители.
Най-вероятно в същия район са намерени и някои други, вечедокументирани останки от този период като: един отчупен блок от тъмно сив варовик с релефни изображения на овнешки глави (87 х 81 х 30 см), намерен в Горни Лозен и предаден преди около век в Народния музей в София, който вероятно е част от римски жертвеник. Един друг, добре запазен езически
олтар с гръцки надпис, който споменава тракийски жрец на име Диза, се намира сега в двора на църквата „Св. Никола“ в Горни Лозен. Няколко други архитектурни елемента от антични сгради (част от архитрав,бази, олтар) се помещават във и около параклиса „Св. Харалампий“, намиращ се в северната част на Горни Лозен.
Множеството находки доказват съществуването на селище с големи обществени и/или религиозни сгради в периода III – V в. в пределите на днешната югоизточна част на Горни Лозен. Това селище може да стои във взаимовръзка с един друг монумент, който е имал особено важни функции презкъсно-римския период по тези земи, а именно укреплението на
хълма Горно Градище, точно над (южно от) вече споменатата гробищна църква „Св. Никола“. Там и до днес личат останките на фортификационно съоръжение, което е охранявало един от участъците на важния път от Софийското към Самоковското поле, минаващ през Лозенската планина точно на това място.Посредством този път се е осъществявала връзката със Самоков и неговия район от преди римската епоха до малко преди Балканските войни. На около 2 км. северозападно оттам, в непосредствена близост до германския манастир „Св. ИванРилски“, на хълма Калето (781м) личат останките от друга ранно-византийска крепост.За да отгатнем
вероятните наименования на тези две отбранителни съоръжения,функционирали с голяма вероятност през късно античната и ранно византийската епоха (V – VIII в.), бихме могли да приведем един важен източник, а именно „Засградите“ на Прокоп Кесарийски от втората половина на VI в. В околностите на Сердика той споменава следните построени от император
Юстиниян крепости: Scupium(вероятно при Ихтиман), Stenis (вероятно
Траянови врата), ad Marci petram, Briparo, Romaniana, Strues, Protiana,
Maccuniana и Scopentiana.
Относно етническия, социалния и културния характер, както и обществената структура на населението в селищата на територията на Лозен вримския и ранно византийския период може да се констатират няколко основни тенденции, които били характерни за цялото Софийско поле в тази епоха.Келтският елемент бил тракизиран почти окончателно до края на I в. от н.е.,
а през II и III в. се забелязва една позната и от други населени с траки територии картина на постепенно елинизиране и романизиране от културна гледна точна на местното население, първоначално в градовете, а след това и в селските райони около тях. Въпреки това гръцкият,римският и другите чужди елементи, придошли от западните и източните провинциина империята, слабо повлияли етнически върху преобладаващото тракийско селско население, което водело предимно уседнал, скотовъдно-земеделски начин на живот.Малките населени места около Сердика и извън нейния градски регион (regioSerdicensis), който на изток се простирал най-вероятно до р. Искър, имали предимно селски характер и притежавали юридическия статут на vici (κῶμαι). Те били обитавани най-вероятно от свободнос елско население, за което говори и фактът, че римската армия била снабдявана традиционно с много голям брой рекрути именно от Сердика и нейните околности.
Епохата на късната Античност и ранното Средновековие (IV –VIв.) се характеризира предимно с всеобща политическа криза и упадък на робовладелския строй в Римската империя, както и с многобройни нахлувания на различни варварски народи (готи, сармати, хуни, авари,славяни, прабългарски племена и др.) в пределите на нейната източна и западна част (разделена през395г.). Въпреки това Сердика и нейните околности се наслаждават на относителен просперитет в този период. Това е времето, в което християнството се налага като основна религия в империята, а Сердика се превръща в един от най-значимите ранно християнски центрове в империята. Езически храмове са разрушени (или преустроени),а на тяхно място са построени други сгради, много често това са църкви. От територията на днешен Лозен не са известни ранно християнски паметници, но това не означава, че не е имало такива. Ако се вгледаме по внимателно, ще забележим,че на местата, където днес има параклиси, църкви и манастири, построени в последните около 150 години, през Античността най-вероятно е имало езически светилища. Това би могло да ни наведе на мисълта, че през ранно християнския период на
тези места е имало църкви, които впоследствие са били разрушени през
езическия период на Първата българска държава (края на VII –до 80-те години на IX век) и/или през някой от размирните периоди на пет вековното османско господство. Въпреки това местата, където са се намирали тези стари храмове, са запазили сакралното си значение за местното население до средата наXIX .
Засвидетелствани още от втората половина на VI в., но най-осезаемо откъм средата на VII в., славянските заселвания южно от Дунав започнали да приемат масов характер и залели почтицелия Балкански полуостров. В какви отношения са се намирали новите заселнициспрямо завареното селско население, в районите, където то е успяло да оцелееслед хунските, аварскитеи българските набези и опустошения от V до VII в., епочти невъзможно да се установи в детайли на базата на познатите ни писмениизточници. До началото на IX в. районът на Сердика остава в пределите наВизантия и ако до този момент неговото местно население е успяло в малка илипо-голяма степен да се съхрани и предпази от набезите на славяни и българи, след809 г. тяхното етническо присъствие се усилило значително и довело до пълнотому асимилиране респ. славянизиране.

Средновековни паметници и зараждането на село Лозен:
След превземането на Сердика от хан Крум градът и неговите околности остават за повече от два века в пределите на българската държава. Въпреки ,че липсват конкретни археологически данни за разрушаването на града при завладяването му от българите, други крепости в околността вероятно са били опустошени, както се предполага например за тези на хълма Калето при с. Герман и при Горно Градище в Лозен. Каква е била съдбата на крепостта над Горни Лозен, както и на късноантичните селища в пределите на селото, за които ставаше въпрос по-горе, в следващите няколко века е почти невъзможно да се отговори поради липсата на каквито и да е археологически, епиграфски или писмени източници. Единствените свидетелства за някаква евентуална приемственост между късноантичното население и
новозаселилите се българи и славяни по тези места е гореспоменатото свидетелство за (пре)използване на старите култови места, което продължава в частност до наши дни.
Данните за развитието на района, югоизточно от средновековния Средец през следващите няколко века, са изключително оскъдни. За да се проследи най-общо историята на тези земи до края на XIV в., е нужно да се надникне в изворите, отнасящи се за града Средец, който продължавал да бъде политически и културен център, придаващ изключителна важност на целия район. Поизчерпателни сведения за Средец и неговите покрайнини по време на Първото
българско царство се появяват едва в контекста на дългите войни на Самуил и неговите наследници с Византия от края на Χ и началото на XI в., където често се споменава за

разрушени крепости около града, наричан още Триадица. Дори и след окончателното покоряване на България от Василий ΙΙ (1018)Софийското поле и съседните му територии продължили да бъдат чест обект на опустошения до края на XII в. В това число влизат въстанията на Петър Делян (1040/41) и Лека (около 1078/79)52), множеството печенежки набези през почти цялото единадесето столетие53), немалко съприкосновения с кръстоносците на първите три кръстоносни похода (1096, 1147 и 1189 г.), минали през Софийското поле, войните на Мануил I Комнин (1143 – 1180) и неговите наследници със сърбите и унгарците, както и сблъсъците около въстанието на Асеневци. Въпреки всичките беди, сполетели околността, Средец успял да запази значението си като религиозен център през XI и XII век. По време на византийското господство по българските земи (1018 – 1185/86) населението на Средец и околностите му претърпяло някои етнически промени. През 1047 г. в околностите на града били заселени покорени печенези, а след това около 1150 и множество сръбски военнопленници. Около 1193 г. Средец бил завладян от Асеневци. В рамките на Втората българска държава градът и неговата околност претърпели в следващите две столетия нов икономически и културен разцвет. Той станал седалище на Средечката митрополия, били построени множество манастири, които образували т. нар. Софийска Мала Света гора. Този комплекс обхващал още по онова време поне четиринадесет манастира, два от които се нами-
рали в Лозенска планина, а именно лозенският „Св. Спас“ и германският „Св. Иван Рилски“. Най-вероятно към това време трябва да отнесем и възникването на селата Долни и Горни Лозен. Много вероятно в предходните векове да е имало също селищен живот на територията на Лозен, данни за което на този етап липсват. Ако това е било така, то трябва да приемем, че размирните XI и XII в. принудили старите обитатели да потърсят перманентно спасение в по-високите и труднодостъпни планински части на
землището на днешното село – напр. във високите котловини на Лозенска
планина. Имената на селата Долни и Горни Лозен, Софийско, са ни познати от т. нар. Калиманова грамота, посредством която са били дадени определени права и привилегии на атонския манастир „Зограф“ и която
пледира да е издадена от цар Калиман (Коломан Ι Асен, 1241–1246). Пасажът, който ни интересува, гласи:

... И село Горни Лозен и тук им дадох селото и метоха в храма на Свети Никола. И господин Владислав да се грижи за това, което идва от селото и от метоха, всичко да се праща в манастира. И от село Долни Лозен, каквито приходи има, всичко заедно да се праща в манастира. Царска заповед е никой да няма власт върху тези имоти, които аз им дадох. ...


Отдавна е установено в научното обращение, че въпросната царска грамота е фалшификат, възникнал в манастира „Зограф“ едва през ХVI в. Въпреки това някои учени предполагат, че тя може да отразява съдържанието на по-стар документ, именно от времето на Коломан I или от това на бащаму Иван II Асен, към който през ХVI в. са прибавени някои допълнителни селища с цел дообогатяването на манастира.
Дали това се отнася в частност и за споменатите Долни и Горни Лозен, няма как да установим. Дори техните названия да са прибавени по-късно, този документ представлява важно свидетелство за съществуването им през ХVI в. и за тяхната тогавашна зависимост от споменатия Светогорски манастир. Основание за предположението, че селата са се зародили през ХIII или ХIV в., ни дава фактът, че те фигурират с тези си имена в някои османски документи от първите десетилетия на турското господство по българските земи. Вероятността те да са се появили непосредствено след превземането на Средец от турците през 1382 г. е твърде малка. Названието на Лозен, респ. това на двете села, от които то води началото си, е чисто славянско. Образувано е от прилагателно име със старобългарската
наставка -ьн-ъ (-ен), което се отнася към съществителното име лозя или лозе. На същия принцип са образувани и други селищни наименования, срещащи се през тази епоха, като Шумен от шума (в смисъл на гора), Ветрен от вятър, Сливен от слива (а не от сливане) и др. Поради относително суровия климат в Софийско спрямо този в други региони на Балкана в по-ново време то не се е славело като място, където се отглеждат лозя и произвеждат вина.Климатът обаче постоянно се изменя и през ХIII и ХIV в. явно е бил достатъчно благоприятен за отглеждането на тази култура, защото от т.нар. Витошка грамота на цар Иван Шишман научаваме, че в Софийско е имало винари. Затова не би трябвало да ни учудва, че тъкмо тук възникнало селище с подобно име, което очевидно говори за една част от поминъка на населението му, а
именно лозарството.Сред населението на днешен Лозен все още битуват различни легенди
и предания относно зараждането на селото. Според някои от тях жителите на Долни Лозен са дошли откъм Ихтиманска Средна гора и се заселили в гореспомената местност Градище в днешното долнолозенско поле, където първоначално най-вероятно е имало римска вила рустика. От друга страна се твърди, че заселването на Горни Лозен започнало от вече споменатата местност Селище, а именно южно от билото на Лозенска планина и днешното село, докато впоследствие не се преместило в настоящите си територии,
северно от планината. Дълго време битуваше схващането, че Лозен е основан от изселили се по принуда селяни от врачанско село със същото име към края на XVII в. (малко след 1684 г.), чиито потомци днес са отчасти и обитателите на село Люти дол, Врачанско. Човекът, лансирал това твърдение, е
учителят Доно Иванов от същото това село, който издава през 1943 г. малка книжка, занимаваща се именно с проблема по преселването на бежанците от Врачанско на територията днешен Лозен. Според нея, след като те успели да подкупят съответните османски длъжностни лица, се заселили именно в подножието на Лозенска планина върху днешното местонахождение на селото, която територия тогава не е била обитаема. Както вече видяхме, селата Долни и Горни Лозен са съществували през XVII в., за което ще приведем и други сведения. Това може само да означава, че заселването на врачанските лозенчани е било в по-малък размер не в споменатия регион или че тогавашните софийски Долни и Горни Лозен (все още) не са се намирали в същото това време (края на XVII в.) на днешните си местонахождения, а в други местности, намиращи се в днешното лозенско землище. Първото твърдение се оказва най-правдоподобно предвид едно сведение на Н. Янакиев, че в северната страна на днешен Горни Лозен все още битуват няколко фамилии, които до ден-днешен са наричани от съселяните си Врачаните.Точно кога и в кои местности са се зародили Горни и Долни Лозен, остава за момента един неизяснен проблем.
През 60-те години на XIV в. българските управници, а и тези на съседните балкански страни, били изправени пред заплахата на набиращата сила османска експанзия. Поради ред причини българската съпротива била сломена за по-малко от 30 години и така народът ни останал за почти пет столетия под чуждо политическо и религиозно господство. Две от крепостите, около които се разиграли някои от последните ожесточени битки на българите срещу прииждащите турци, били София и крепостта Урвич,
намираща се в южната част на Лозенска планина край днешното село Кокаляне. Дали лозенчани са играли някаква роля в отбраната на тази крепост и каква точно е била тя, е трудно да се каже. Няма данни гореспоменатите антични крепости в Горно Градище и на Малка Ланина могила,които в предните епохи са били свързани най-вероятно с охраната на пътя за Самоков, минаващ през Лозенска планина, да са били използвани и през епохата на Второто българско царство, какъвто е случаят с намиращите се по течението на Искър в югоизточната част на тази планина Равулско кале и Еврейско кале.

петък, 15 ноември 2013 г.

Кърмене и 90-дневна диета

90-дневна диета на принципа на разделното хранене
Целта на 90-дневната диета, освен да смъкнете излишните си килограми, е и промяна на метаболитните процеси в организма ви. Това е гаранция за това, че в края на диетата ще можете да задържите достигнатото тегло. Ето защо, след изтичането на 90-те дни е желателно да продължавате да закусвате само с плодове, а в останалата част на деня може да избирате блюдата по ваш вкус и желание, но продъжавайте да се храните балансирано, без да забравяте за правилното съчетаване на продуктите (никога не смесвайте белтъчна и въглехидратна храна). Ако в следващите 3 месеца смъкнете още 3 кг. това означава, че вашите обменни процеси са се променили. Ако прекратите диетата по-рано, то тогава няма да постигнете този резултат. Щом сте се решили – бъдете постоянни и успехът няма да се забави! Ако издържите 3 месеца (това няма да представлява особена трудност, тъй като чувството на глад няма да ви безспокои) вие ще отслабнете между 18-25 кг. Ето това е резултат!

Основният принцип на диетата е следният: ако сте решили да отслабнете драстично, то в течение на всичките дни е желателно да се храните с варени или задушени продукти като се откажете от хляба напълно и намалите консумацията на плодове. Ако все пак желаете блюдата ви да бъдат по-вкусни и разнообразни, а също така и да консумирате пържена храна, тогава очаквайте да отслабнете доста по-малко. По този начин методът на приготвяне на храната и нейното количество ще зависят от това колко килограма сте решили да смъкнете. Колкото по-малко хапнете, толкова повече ще отслабнете. Ако сте решили да отслабнете съвсем малко, това е ваш избор. Но не нарушавайте графика на храненията и принципа на съчетаване на продуктите. Просто увеличете порцията.

Технология на успешното отслабване
В течение на 90 дни се повтарят четири различни дни в зависимост от това какви продукти съчетаваме в този ден. Диетата винаги започва с белтъчен ден, последван от бобов ден, след това въглехидратен и плодов. След това дните отново се повтарят. Всеки 29 ден е разтоварващ. В този ден се пие само вода и никакви други течности. В никакъв случай не сменяйте последователността на дните!
Хранете си 3 пъти на ден. Може да се храните и 4 пъти на ден: ако до обяд се почувствате гладни, хапнете между закуската и обяда някакъв плод. Ако работният ден не ви позволява да обядвате на време, хапнете плод или изпийте чаша плодов сок. Плодовите и зеленчуковите сокове, въпреки че са течност, също се смятат за 1 хранене.
Диетата е направена така, че можете да се храните и в заведение. Поискайте да ви донесат точно това, което ви се полага в съответния ден: месо и салата, картофи и салата, макарони с доматен сос, плодова салата. Все нещо от тези блюда ще се предлага в ресторанта. Направете същото и ако сте попаднали на някакво мероприятие, парти, рожден ден и т.н.

Погрижете се за себе си
По време на диетата следете за кръвното си налягане и състава на кръвта. Ако имате сериозни здравословни проблеми, консултирайте се с лекар по повод диетата. Не правете нищо, което би могло по-скоро да ви навреди, отколкото да ви донесе полза. Здравето е преди всичко, а за него вие носите лична отговорност. Затова ви съветваме да се избавите от излишните си килограми под лекарско наблюдение.
Най-добрата стратегия за отслабване и поддържане на оптимално тегло е понижаването на приема на калории и едновременно с това увеличаване на физическато натоварване. По този начин, важна част от диетата се явява и физическата активност – различна по вид, но задължително редовна. Подберете си компания от единомисленици и започнете! Движението е нещото, необходимо за поддържането на гъвкавостта на мускулната тъкан. Ако прекарвате известно време в движение, то това ще способства за развитието на вашата мускулна тъкан. Организмът ще запоне по-активно да се снабдява с хранителни вещества и по този начин ще изразходва енергия дори, когато спите. Със сигурност чистите у дома с прахосмукачката, бършете прах, занимавате се с градината, но това е обикновено физическа дейност. А вашето тяло се нуждае от друг вид натоварване. Дайте му тази възможност. Дори и ако теглото ви от самото начало доста надхвърля нормата, крачка по крачка и с течение на времето ще постигнете добри резултати. А именно това е вашата цел.

Продължителен резултат
Ако сте нарушили диетата – няма страшно, продължете си с поредния ден. Всеки килограм, с който се прощавате ще ви стимулира да продължите диетата. Всеки килограм, който смъкнете е вашият път към здравето и доброто самочувствие. Победете за разнообразие! Животът е на ваша страна.

Запомнете: истинската и дългосрочна полза се заключава само в поддържането на вече достигнатото желано тегло. Решили сте да започнете диетата, за да се избавите от изшлишното тегло, да подобрите здравето си и психическото си самочувсвтие. Това ще стане само в случай, че промените коренно своите навици. Балансирано хранене и движение! Вие винаги ще се чувствате енергични и в добро настроение, а следователно ще бъдете и по-привлекателни. Трябва да следвате това правило цял живот. Само достойната цел заслужава да се стремиш към нея отново и отново!

В течение на тези 90 дни закусвайте само с плодове, а на обяд и вечеря спазвайте графика на хранене и правилното съчетаване на продуктите. Ако в следващите 3 месеца смъкнете още 3 кг. това ще докаже, че вашите обменни процеси са се променили. Нека балансираното хранене и физическата активност станат ваш стил на живот.
Тази диета може да се повтори 90 дни след нейното приключване.

Приготвяне на храната
За приготвянето на храната използвайте качествено растително олио (1 ч.л. за готвене, 1 – за салатата), а също така и различни видове подправки. Не се страхувайте да опитате нови вкусове. Ограничете употребата на сол, блюдата солете непосредствено преди консумация.
Диетата включва най-разнообразни зеленчуци, бобови, кореноплодни, зърнени храни. Може да се готвят по най-различни начини, но преди всичко така, както на вас ви харесва.  При закупуване на продуктите избирайте най-качествените храни. Замразените или консервираните зеленчуци са с добро качество. От време на време проявете малко смелост и опитайте зеленчуци, които още не сте пробвали. Новият вкус ще ви изненада и порадва.
В белтъчния ден промеждутъкът между храненията за обяд и вечеря трябва да бъде минимум 4 часа. Не се хранете след 20ч. Ако обядът ви е бил по-късно и вечер ви се струва, че сте сити, въпреки всичко си пригответе скромна вечеря (половин порция или даже по-малко). През останалите дни промеждутъкът между обяда и вечерята е 3 часа.
През втория (бобов) и третия (въглехидратен) ден на обяд може да се консумира хляб, желателно пълнозърнест. Съветваме ви да консумирате не повече от 1 филийка.
Във въглехидратния ден – десертът се консумира за вечеря, а една лентичка черен шоколад е задължителна. Желателно е продуктите да са домашно приготвени. Ако не умеете да печете или се притеснявате, че ще изядете всичко сами, може да си купите 1 порция само за вас в магазина.  Ако не обичате сладко, хапнете за вечеря част от обяда, но лентичката черен шоколад е задължителна!
В деня, в който консумирате само плодове правете това по-често: промеждутъкът между храненията трябва да бъде минимум 2 часа. В началото на диетата ще хапвате повечко плодове, за да не се чувствате гладни. Но когато свикнете с този режим, апетитът ви ще намалее. Плодовете са задължителни. Изберете си ги по ваш вкус.
Може да включите и сушени плодове. Отделете си 8 сушени плода-това е предостатъчно. Те стават собено вкусни, ако предварително ги накиснете във вода, за да станат по-меки. Дъвчете ги бавно. Сушените плодове трябва да се измият добре преди консумация, за да може и водата, в която са били накиснати да става за пиене след това.
В плодовите дни консумирайте и ядки и семена. Купете си 100 гр. пакетче и го разделете на 4 части. Ядките и семената съдържат мазнини – макар и растителни, но в големи количества не е желателно да се консумират. Солените и печени ядки са недопустими. Ако не обичате ядки ги заменете с плодове – свежи или сушени.

Месото може да замените с пилешко, месни продукти или риба. Ако не обичате месо или сте вегетарианци пак имате широко поле на избор. Избирайте си продукти, които са екологично чисти и с минимално съдържание на мазнини.

Купувайте си само качествени продукти – по-добре по-малко, но качествени. Няма да е зле да прочетете информацията върху опаковаката за състава на продукта. Скритите мазнини, захар, сол и други добавки вредят на здрaвето ви, дори и да не спазвате определена диета. Когато пазарите купувайте по-малко. Бъдете последователни, купувайте само това, което е в списъка ви. Спестените пари ще използвате за нова дрешка.

Напитки
Ежедневно изпивайте минимум 2 л. вода, може и повече. Пийте също така чай и плодово-зеленчукови сокове.
Внимание: приема на плодово-зеленчуковите сокове се считат за едно хранене.
Можете да се поглезите и с чашка кафе, но без захар.
Употребата на алкохол забавя процеса на отслабване, за това по време на диетата той е забранен.

Цикли на хранене
Изследванията показват, че обменните процеси в организма на човека имат три цикъла.
Първи цикъл – това е периодът на пречистване на организма, който продължава от 4:00ч. до 12:00ч. През това време трябва да се храните възможно най-малко (предимно плодове) и да се пие повече вода, чай или нискокалорични напитки (по време на диетата за закуска – плодове).
Вторият цикъл или периодът на хранене, продълава от 12:00ч. до 20:00ч. Именно през този период трябва да се храните. Количеството на храната няма толкова голямо значение (може да ядете толкова, колкото желаете). Важното е да се спазва правилната комбинация на храните и промеждутъкът между храненията.
Третият цикъл е периодът, в който храната се преработва в организма и той продължава от 20:00ч. до 4:00ч. Не приемайте храна след 20ч. вечерта.

Плодове за закуска!!!

По време на всичките 90 дни закуската е еднаква (две ябълки или две круши, може и чаша ягоди). Плодовете(в плодовия ден) може да се съчетават както прецените, но за най- добра обработка и усвояване е желателно да не се смесват. Може да се консумират всякакви свежи плодове, сушени плодове, или плодови сокове. Соковете не трябва да съдържат захар. Препоръчва се консумацията на сок от лимон.

 Кои храни спадат към белтъчини:
МЕСО, РИБА, ЯЙЦА, МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ-СИРЕНЕ, КАШКАВАЛ, ИЗВАРА, МЛЯКО, СОЯ И СОЕВИ ПРОДУКТИ (ВКЛЮЧИТЕЛНО СОЕВО МЛЯКО И СОЕВО СИРЕНЕ ТОФУ)
Те могат да се комбинират с всички зеленолистни и безскорбялни зеленчуци като:СПАНАК, РЯПА, ЗЕЛЕ, ДОМАТИ, ЧЕРВЕНО ЦВЕКЛО,КАРФИОЛ, КРАСТАВИЦИ, ЧУШКИ, ТИКВИЧКИ, ПАТЛАДЖАН...

Белтъчните са големи молекули, изградени от аминокиселини. Аминокиселините се съдържат в храните от растителен и животински произход. 8 от аминокиселините нашето тяло не може да произвежда и затова тях ние трябва да получаваме от храната, която консумираме. Белтъчните са необходими за поддържане на растежа, тъй като всъщност от тях е изградено нашето тяло(коса, нокти, мускули и т.н.). Необходими са също за много други важни процеси в организма.

ПРИМЕРНО МЕНЮ:


ЗАКУСКА
:За закуска се консумира само един вид плод (2 ябълки, 2 портокала, 2 праскови, 2 мандарини, 2 круши, диня, пъпеш, купичка ягоди, малини и т.н.). Не смесвайте продове от различни видове!!!

ОБЯД:
Варено или задушено не мазно месо (пилешко, телешко, говеждо, свинско, заешко, пуешко, риба и рибни продукти, тофу). Вместо месо може да се консумират 2 яйца или кашкавал, извара в същото количество. Млечните продукти спадат към белтъчната храна, затова могат да се консумират само в белтъчния ден. Пригответе си салата в по-голямо количество. Допустима е и филийка хляб(препоръчително пълнозънест) и 300 мл. зеленчуков бульон – може да се приготви и от готово кубче(желателно е да е домашно приготвен). Бульонът трябва да се изпие задължително след като сте погълнали сухата храна. Не допускайте едновременната консумация на различни видове белтъци (месо и млечни продукти, месо и яйца, яйца и млечни продукти).

ВЕЧЕРЯ:
Същата храна, която сте консумирали за обяд, само че без бульон. Ако сте обядвали месо, за вечеря яжте същото. Същото се отнася и за другите избрани от вас продукти. За вечеря яжте на половина от количеството, консумирано за обяд и без хляб!

 Кои продукти спадат тук:
ОРИЗ, ЗРЯЛ БОБ, ЗЕЛЕН БОБ, ГРАХ, СОЯ, ЦАРЕВИЦА, ЛЕЩА, КАРТОФИ...

ПРИМЕРНО МЕНЮ:
ЗАКУСКА:ПЛОДОВЕ.Не смесвайте плодовете!

ОБЯД: Може да се яде боб, грах, соя, царевица, ориз, картофи, задължително варени или задушени, почти без мазнина. Разрешава се и филийка хляб, салата от различни видове зеленчуци, варени зеленчуци. В този ден също се консумира бульон, но той се приготвя от пресни зеленчуци или кубче зеленчуков бульон.

ВЕЧЕРЯ:  Същото, което сте консумирали за обяд, само че в по-малко количество и без хляб. Запомнете: ако обядът ви е бил пълна чиния, за вечеря трябва да хапнете половин чиния!



Кои продукти спадат под въглехидратни:
ЗАХАР, БРАШНО, ТЕСТЕНИ ИЗДЕЛИЯ И СПАГЕТИ, ПИЦА, СЛАДОЛЕД СЛАДКИШИ...

Въглехидратите са извор на енергия за организма,подобряват умствената работа и стабилизират централната нервна система. Ако консумираме повече въглехидрати, отколкото тялото може да преработи в глюкоза и гликоген, те се натрупват в масни депа. Делят се на: Монозахариди, Дизахариди и Олигозахариди.
Тъй като въглехидратите са най- много виновни за нашите килограми, през този ден е необходимо да се придържаме строго и да избираме правилната въглехидратна комбинация.
В нашата диета спадат следните въглехидрати:
ПИЦА СЪС ЗЕЛЕНЧУЦИ ИЛИ ПЛОДОВЕ(БЕЗ БЕЛТЪЧНИ), СПАГЕТИ С ДОМАТЕН СОС, КЕТЧУП ИЛИ СОС ОТ ГЪБИ. В СОСОВЕТЕ НЕ СЕ СЛАГА МЕСО ИЛИ ДР.БЕЛТЪЧНИ. МОГАТ ДА СЕ КОНСУМИРАТ СЪЩО И ТОРТИ, КАКТО И СОЛЕНИ СЛАДКИШИ ,А СЪЩО ТАКА И СЛАДОЛЕД.
ПРИМЕРНО МЕНЮ:

ЗАКУСКА: един вид плод!

ОБЯД: Макарони с подправки или пица с доматен сос, може да приготвите доматения сос с различни видове подправки и зеленчуци, солени бисквити колкото количеството на една пица. Може също така да се консумират крекери, други тестени изделия, приготвени от тесто без мая или пък палачинки, без мляко и яйца. Разнообразете менюто си за деня с блюда от елда, ечемик, просо и други зърнени храни.

ВЕЧЕРЯ: 1 пастичка (или 3 неголеми бисквити по ваш избор или съшото количество дребни сладки или 3 топки сладолед) и задължително 1 лентичка натурален шоколад.  Вкусно е! Ако не обичате сладко, хапнете си крекери или порция пица.
 В този ден хапвайте само плодове. Съчевайте ги както решите. Ако ви харесва повече хапвайте едни и същи плодове на едно хранене. Включете и малко сушени плодове, семена и ядки. Най-полезни са свежите и небелени плодове. Може да се консумират и плодови пюрета, супи, компоти, печени плодове (може да се добави подсладител). Ако не обичате плодове, тогава може да ги заместите със зеленчуци.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРАВИЛА, КОИТО ТРЯБВА ДА СПАЗВАМЕ ПРИ ДИЕТАТА:
1. Стриктно трябва да се спазва последователността на дните- белтъчен ден, ден за варива, въглехидратен ден и плодов ден
2. Преди започването на диетата си измерете кръвното налягане и поне един път месечно го проверявайте
3. Диетата е отлична за хора с високо кръвно налягане, но ако приемате таблетки за високо кръвно, не ги спирайте без съвета на личния лекар
4. За приготвяне на храната използвайте предимно растително, маслиново масло и подправки
5. Спазвайте часовете между храненията. Ако в определено време много огладнеете изяжте един плод или изпийте чаша вода или плодов сок
6. Когато пиете свеж плодов сок, знайте, че той замества едно хранене
7. Абсолютно е забранено пиенето на газирани напитки
8. Кафето и чаят се пият без захар
9. По време на хранене не пийте вода или чай, защото раздразвате храносмилателнате сокове и по този начин пречите на правилното разграждане на храната. Вода или чай пийте половин час след хранене
10. Никога не пийте мляко между храненията, защото се счита за едно самостоятелно хранене(Разрешено е само в белтъчен ден)
11. Внимавайте да не употребявате голямо количество сол
12. По време на диетата не забравяйте повече да са движете, защото движението е здраве!(Препоръчва се практикуване на спорт)
13. Ядките могат да се ядат и в плодовия, и във въглехидратния ден - но сурови!!
 * Често, започвайки диета, ограничаваме значително количеството поемана храна и дори гладуваме. Всъщност това е основната причина да се свалят килограми при прилагане на диетите, а не самите те - просто настройваме съзнанието си и приемаме, че сега ще ядем по-малко, защото сме на диета. За кърмачката обаче е важно да поема около 1500-1800 калории на ден. За това е добре да се хапва от разрешената през деня храна в достатъчни количества. Добра идея би било между храненията да се хапват и пресни плодове или зеленчуци.
* В тази диета се посочва, че преди обяд не се яде друго освен плодове. Може би е разумен вариант за закуска освен плод да се хапват и овесени ядки. Например накиснати в портокалов сок или пък с парченца плодове. Това е една много здравословна закуска, която освен бързите въглехидрати и фибрите от плодовете, ще ти даде още бавни въглехидрати (които са много полезни и ще доставят енергия по-дълго време) и още фибри. Освен това много майки споделят, че овесените ядки им действат лактогонно.
* Плодовият ден вероятно разтоварва страхотно, но е важно да се консумират и ядки в този ден, за да може да се доставят и белтъчини, тъй като те са основна градивна единица за организма на дъщеря ти. Също така може би прясна салата от зеленчуци с филия пълнозърнест хляб би бил добър вариант за вечеря например.
* Често в диетите се намаля значително и дори премахва приема на мазнини. Но кърмачката има нужда от тях, особено от ненаситените (зехтин, ленено масло, тиквено масло, олио от гроздови семки и др.). Може би ако се намали приема само на наситените мазнини (животински, твърди масла), ще бъде достатъчно.
* 29-тия ден се води воден и се пие само вода. Това не е добър вариант за кърмачка. Може би е добра идея да се пропусне и да се мине направо към следващия цикъл.
* Течностите са много важни за кърмачката. Хубаво е да се пие 2-3 литра, особено в летните горещини.


четвъртък, 7 ноември 2013 г.

Две разбити сърца

АВТОР:Неизвестен

След 11 години брак се родило момченце на едно семейство.Те били любящи родители,момчето било всичко за тях.Около втората годинка на момчето,една сутрин съпругът видял шишето от лекарство отворено.Той бързал за работа,така че помолил съпругата си да го затвори и  го сложи на рафта.Майката,заета в кухнята,забравила да приберелекарството.
 
Момчето видяло бутилката и на игра отишло до бутилката,харесало цвета на шишето и течността и изпило цялото лекарство.То било опасно в малки дози дори за възрастни.Детето паднало на земята,майката веднага го отвела в болницата,където починало.Майката била шокирана.Не знаела как ще погледне съпруга си в очите.
Когато съпруга отишъл в болницата и погледнал мъртвото си дете,той погледнал жена си и казал само 3 думи.Какви мислиш са били думите? Мъжът казал: "Обичам те,скъпа".Това било неочаквано за съпругата в този момент,когато детето им е мъртво.Не могат да го върнат обратно към живота,така че е безсмислено да обвинява жена си.Ако той е прибрал бутилката ,нямаше да се случи така.Няма смисъл да търсим вината.Тя също е загубила единственото си дете. Това,от което имаше нужда в този момент беше утеха и съчувствие от съпруга си.И това е дал той на съпругата си.Понякога ние прекарваме повече време в това да търсим кой е отговорен и виновен,дали било то във връзка, на работното място или на хората,които познаваме.Пропускаме да дадем топлина във връзката,която имаме като си помогнем.След всичко това,което прочетохте..Не би ли трябвало да прощавате вместо да се огорчавате,защото това е най-лесното нещо,което човек може да направи?Ценете това,което имате.Не умножавайте болката,мъката и страданието като задържате в себе си прошката.Ако гледахме нещата от живота по този начин би имало по-малко болка и страдание в света.Премахнете цялата завист,ревност,нежелание за прошка,егозма и страховете си и ще видите,че нещата не са толкова сложни колкото изглеждат.

вторник, 5 ноември 2013 г.

Наскоро оженил се мъж осъзнава,че брака не се отнася само до неговите нужди.Трябва да прочетете това,което той казва.

Това е Сет Адам Смит и неговата съпруга Ким.Те са женени от година и половина.Сет наскоро осъзнава,че брака не се отнася само до него.
Той осъзнава,че има МНОГО ПОВЕЧЕ от това.Статията е от неговия блог. Струва си четенето.
 Бракът не се отнася до вашите желания.
След като е бях женен само една година и половина ,наскоро стигнах до заключението , че всичко в брака не се отнася до мен.
Преди да започнете да правите предположения , продължавайте да четете .
Срещнах жена си в гимназията, когато бяхме на 15 години . Бяхме приятели в продължение на десет години, докато ... докато не решихме,че вече не искаме да бъдем само приятели . :) Силно препоръчвам най-добри приятели да се влюбват. Хубави моменти  ще има постоянно.
Независимо от това,че се влюбих в най-добрия ми приятел, не ми попречи да имам страхове и тревоги да се оженя . Колкото по-близо Ким и аз се приближихме до решението да се оженим, толкова повече се изпълвах с парализиращ страх .Бях ли готов?Бях ли направил правилния избор? Беше ли Ким правилния човек,за когото трябва да се оженя?Щеше ли да ме направи щастлив ?

 Тогава , една съдбовна нощ , аз споделих тези мисли и тревоги с баща ми.
 Може би всеки от нас има моменти в живота, когато чувства като че ли  времето се забавя или въздуха намалява и всичко около нас изглежда ,че върви напред, правейки този момент така незабравим.

Баща ми даде своя отговор за опасенията ми в такъв  важен момент за мен . С многозначна усмивка той каза: " Сет, това е напълно егоистично. Ще ти обясня  това наистина просто: Бракът не се отнася до теб. Не трябва да се жениш,защото ще бъдеш ти щастлив,но да  направиш другия щастлив. Бракът е повече от това всичко да е за теб самия,но за семейството си се обвързваш. Не само по закон и всички тези безмислици , но и за бъдещите си деца. Кой искаш да ги насърчава ? Кой искаш да им влияе ? Бракът не е за теб. Всичко не се отнася до теб самия. Бракът е за човека, с когото женен. "

 Именно в този момент  аз осъзнах, че Ким е точният човек ,за който искам да се оженя. Осъзнах , че искам да я направя щастлива , да виждам усмивката и всеки ден , да я карам да се смее всеки ден. Исках да бъда част от семейството и , и семейството ми искаше тя да бъде част от нашето. И връщайки се назад в тези моменти всеки път, когато съм я виждал да играе с племенничките ми , аз знаех, че тя е тази, с която исках да изградим семейство.Съветите на баща ми бяха едновременно шокиращи и отрезвяващи. Това застана срещу" философията на Уолмарт " днес, която е "ако нещо не ви направи щастливи , можете да го смените с нещо ново".Не, истинският брак ( и истинската любов ) никога не са само за теб. Става въпрос за хората, които обичаш -техните желания,техните нужди , техните надежди и мечти . Егоизмът пита : "Каква е ползата за мен ? " , А любовта пита: " Какво мога да дам?"Преди известно време, жена ми ми показа какво означава да обичам безкористно . В продължение на много месеци , сърцето ми беше втвърдено от страх и негодувание . След напрежението,което нарастна между нас,никой от нас не можеше да издържа , избухнаха емоции. Бях безчувствен . Бях егоист.Но вместо да отвърне като мен с егоизъм, Ким направи нещо отвъд прекрасното - тя показа  любовта си. Като отхвърли цялата болка и трескавина, която бях и причинил , тя нежно ме прегърна и успокои душата ми.Осъзнах, че бях забравил съветите на баща ми . Докато виждането на Ким за брака е била да ме обича , моето виждане за брака е било всичко да е само за мен . Тази ужасна реалност ме  просълзи , и обещах на жена си, че ще се опитам да бъда по-добър.За всички, които четат тази статия - женен , почти женен , сами , или дори заклет ерген или моми - Искам да знаете, че бракът не е за вас самите. Никои стински взаимоотношения не се отнасят до това цялата любов да е за вас. Любовта е за човека, когото обичаш.И  парадоксално е, че колкото повече наистина обичаш този човек , толкова повече обич ще  получиш. И не само от вашия партньор,но и от други хора, от техните приятели и техните семейства и хиляди други.Никога няма да бъде любовта ти  егоцентрична по този начин .Наистина, любовта и брака не се отнасят до вас . Те са за другите.

Източник и оригинална статия.

сряда, 5 юни 2013 г.

МНОГО БОЛЕСТИ ИЗЧЕЗВАТ ЗАВИНАГИ СЛЕД ПРОЧИСТВАНЕ НА ОРГАНИЗМА

Много често, без да подозираме това, страдаме от различни болести, които са следствие от натрупването на токсини в организма. Слабост, липса на работоспособност, бързо се уморявате, сънливост през деня и безсъние през нощта, главоболие - това са само част от симптомите, алармиращи за натрупване на вредни вещества в организма.
От две години съм болна и никакви лекарства не могат да ми помогнат. Една медицинска сестра ми каза, че организмът ми е пълен с токсини. От няколко месеца се храня здравословно и това според мен не е възможно. Кажете ми от какво може да са тези токсини?
Петя Данкова, Сливен

Има много случаи, когато хората в продължение на месеци и години се лекуват, пият лекарства с шепи, но не настъпва никакво подобрение в състоянието им. Но, ако се проведе грамотно курс за прочистване на организма, много от тях бързо започват да се възстановяват.
Многото научни изследвания, както и практиката доказват, че прочистването на организма от токсините - това не са само “небивалици”, прокламирани от разни лечители, а необходима мярка.

Как става замърсяването на организма?
Заедно с храната и водата в организма попадат и голямо количество вредни вещества.
Към тях спадат:

- промишлени отрови;
- соли на тежки метали;
- пестициди и други.

Най-опасно е, когато в организма попаднат канцерогенни вещества. Тези вещества помагат за развитието на ракови клетки. Но борбата с тези замърсители не е сложна. За тази цел трябва да употребявате само екологично чисти продукти. Замърсяването с токсини е следствие от много причини. Една от най-важните е преяждането, пренасищането на организма с белтъчини, животински мазнини, скорбяла. Към натрупване на отпадни вещества води и неправилното съчетание на продуктите, прекаляването с подправки, интоксикация с алкохол, тютюн, наркотици, лекарствени препарати, замърсен въздух и други.
Но най-важен фактор е превесът на енергията, приета с храната, в съотношение с изразходваната енергия (сега много се говори и пише за хиподинамията), а също така и прекомерното отделяне на отпадъчни продукти чрез белите дробове, бъбреците, кожата и червата.

Най-много токсини се натрупват:
- в съединителната тъкан;
- в мастната и костната тъкан;
- в неработещите или слабо работещите мускули;
- в междуклетъчната течност;
- в протоплазмата на която и да е клетка, ако не е способна да ги отделя, поради липса на достатъчно енергия или поради голямото им количество, т. е. при преяждане.

За нормалния организъм всяко претоварване е вредно и действа като токсини: това са наднормените количества сол, скорбяла и не балансирани белтъчини.

Гладуването е най-простият и достъпен начин за прочистване на организма
По време на гладуването той се освобождава от претоварването с по-бързото преработване на храната. В резултат се постига прочистване от токсините.
Доказано е, че в резултат на прочистването на организма чрез гладуване умира гнилостната микрофлора и се възстановява нормалната. Кожата, течната среда, вътрешните органи се прочистват от всичко вредно и ненужно. Това помага за нормалното циркулиране на кръвта, нормализира се храненето на всички части на тялото.

ВПРОЧЕМ!
Разтоварващо-диетичната терапия е най-добрият начин за прочистване на организма, когато постъпването на храна отвън се прекрати и организмът преминава на вътрешно хранене, за сметка на натрупаните запаси. При това, всички отделителни системи работят ефективно. Само чрез белите дробове се отделят около 150 токсини в газообразно състояние.

Особено ефективно е лечението чрез гладуване при заболявания на дихателните органи, сърдечносъдова патология, хипертония, алергии, псориазис, заболявания на нервната система, остеохондроза, болести на жлъчно-чревния тракт, дисбактериоза, кожни заболявания, за хора, работещи във вредни условия с химични вещества, при повишено съдържание на прах във въздуха, предозиране с радиоактивно излъчване, при затлъстяване.
Лечебното гладуване е много подходящо за прочистване на кръвта, за подобряване на състава и намаляване на съдържанието на мастни отлагания. Прочистената кръв храни много добре главния мозък и вътрешните органи, което подобрява работата им.
Препоръчваме ви един достъпен и прост метод за прочистване на организма - въздейства на всички системи. Най-напред се изчистват червата и черният дроб, след това ставите, бъбреците, кръвта и т.н.

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
10 кг черна ряпа се измива добре и се смила през месомелачка, заедно с кожата, сокът се изцежда и се съхранява в хладилника, а това, което е останало след изцеждането, се съхранява отделно в стъклен буркан. Може да си приготвяте от тези два продукта салати, а всеки ден трябва да изяждате по 2 с. л. и да изпивате по 30 г от сока, два пъти на ден на гладно, 30 минути преди ядене, до изчерпване на количеството.

През това време може да се храните само с вегетарианска храна, а плодове и зеленчуци може да консумирате без ограничения.
 
Източник: http://www.blitz.bg/article/7752

Седем причини да носите бебето

В нашето общество все още мненията относно носенето на бебето са доста противоречиви. Някои хора вярват, че бебето не бива да бъде носено често, защото свиква на ръце и става капризно и несамостоятелно. Други пък, повлияни от съвременните изследвания в областта на детската психология вярват, че през първите месеци от живота си бебето трябва да усеща близостта на близките си, за да расте спокойно, уравновесено и да бъде самостоятелно в бъдеще. Къде е истината и защо носенето не разглезва децата, както се е смятало в миналото, ще си отговорим тук:

Инстинктивно бебето иска да бъде носено, за да оцелее

Бебето не може самичко да се нахрани, стопли, избяга от опасност, не може да ходи, не може  дори собствената си главичка да поддържа в началото  и не може да координира движенията на тялото си. Бебето е изцяло безпомощно и съвсем естествено, за да оцелее природата е заложила в него инстинктът да търси близост, защото оставено само, то ще умре. Инстинктивно бебето търси подкрепата на някой, който да се погрижи за него и да му помогне да порасне. Когато оставим бебето самичко в кошарката му, ние сме се погрижили за неговите нужди, оставили сме го в безопасност и бързо ще се върнем, но това, че бебето е в безопасност го знаем само ние. Бебето не знае това. То не разбира кое е безопасно и кое не. То все още не разполага с осъзнатостта и опита да преценява кога е в безопасност и реагира изцяло инстинктивно – за него безопасно е, когато усеща, че до него има някой, който да се погрижи за нуждите му. Инстинктът за оцеляване изисква от бебето да търси и изисква близост. Когато инстинктът подсказва на бебето, че е в опасност, то изпитва висок стрес и страх от смъртта. Плачът на бебето не е каприз, а вик за помощ, на човек, който се бори за живота си!

За да е безболезнена адаптацията към външната среда трябва да бъде постепенна

Не можем да очакваме, че 9 месеца бебето е било част от нашето тяло и е усещало 24 часа в денонощието близостта на мама, ритъмът на сърцето й, топлината на тялото й и изведнъж с раждането, бебето като с магическа пръчица ще свикне да стои само. Естествено, че раздялата не може да стане изведнъж. Нужен е процес на адаптация. Нужно е да дадем на бебето време, постепенно да се отдели от тялото на мама. Всяка рязка промяна в живота носи стрес и болка. За да е безболезнена промяната, трябва да е много плавна, постепенна и ненасилствена. Все повече специалисти по ранно детско развитие вече ползват термина „четвърти триместър от бременността” именно, защото след раждането, физически детето е вече отделено от мама, но психически и емоционално отделянето не може да стане толкова бързо. Бебето има нужда да усеща, че светът му се променя бавно и постепенно, а не бързо и стресово. Бебето вече не е в утробата, но все още има нужда да чува познатия ритъм на сърцето, да усеща позната топлина на тялото, да се движи в познатия ритъм и това се случва, когато е в прегръдката на мама. Бебето има нужда да остане в близост контакт с тялото, в което е живяло целия си досегашен живот.

През първата година бебето НЕ може да бъде разглезено, то действа изцяло инстинктивно

Човек има свои желания и прищевки и може да капризничи и да се опитва да се налага и да манипулира единствено, ако е опознал себе си като независима и уникална личност. Осъзнаването на собствената личност става в периода на бебешкия пубертет – на около 2 годишна възраст. Преди тази възраст бебето не е изградена личност и няма свои собствени желания и интереси.  Бебето усеща себе си като част от заобикалящия го свят. То 9 месеца е било част от мама и макар с прерязването на пъпната връв физически вече да е разделено от тялото на майка си, психологически му е нужно много време, за да опознае себе си и света, в който живее и да се почувства независимо, отделно и различно от другите същество, което осъзнава и изразява свои собствени желания, разбирания, интереси. Когато бебето иска да бъде носено, то не е, защото желае да бъде носено, нито защото се опитва да ни командва и да се налага. То не осъзнава все още какво желае. Бебето през първата година от живота си е неосъзнато и действа, водено от вродените си инстинкти. Инстинктите са тези, които движат бебето, не желания, капризи  или инат. Когато бебето иска храна, топлина, близост, компания, то го прави, защото инстинктите му за оцеляване, самосъхранение и развитие  направляват поведението му. Инстинкът кара бебето да усеща, че ако бъде оставено само, животът му е изложен на опасност. Ако не разбираме това и оставяме бебето да плаче самичко, с цел да се учи на самостоятелност, всъщност правим точно обратното – уплашеното и неподкрепено дете няма как да стане самостоятелно. Да, то ще спре да ни търси и ще свикне да стои самичко, но няма да има в себе си куража, силата и смелостта да действа в живота, защото още в ранното му детство, благодарение на криворазбрани методи за възпитание сме го белязали да знае какво е усещането да бъдеш изоставен, страдащ и сам и страхът да не изпита отново това усещане ще кара детето да живее през целия си живот, водено от страхове.

Носените бебета са по-спокойни, плачат по-малко и спят повече

Поради изброените по-горе причини инстинктивно, когато е носено бебето се чувства в безопасност, нуждите му са удовлетворени  и следователно няма причини да плаче и може да се отпусне и да почива пълноценно. Това до колко е спокойно бебето Ви зависи не само от носенето, а и от това какъв е темпераментът на детето, как е протекла бременността и раждането, до колко спокойна е майката. Има бебета, които благодарение на темперамента си, спокойната бременност и леко раждане и спокойствието, което лъха от мама са по-спокойни и имат по-малка нужда от носене. Естествено, когато бебето си лежи спокойно, нужда да го носим. Когато обаче бебето е неспокойно, най-естествения, бърз и здравословен начин да го успокоим е като го вземем в обятията си и го обгърнем плътно до тялото си, така че да чува ритъмът на сърцето ни, да усеща топлината ни и да се движи в нашия ритъм. Тогава бебето се чувства точно като в утробота.В утробата бебето никога не е усещало глад, студ или самота – там постоянно в тялото му са преминавали хранителни вещества през плацентата, постоянно е било на топло и постоянно е усещало, че не е само. Когато условията на живот на бебето наподобяват утробата, то се успокоява. За това и гушкането и прегръдката до сърцето на мама са най-доброто лекарство за неспокойно бебе.

Носенето на бебето е най-добрия начин да стимулираме сукателния му рефлекс и да подпомогнем пълноценното му хранене и развитие

Ако бебето Ви не суче добре и не наддава добре на тегло, най-естествният и здравословен начин да повлияем процеса на хранене е като носим бебето в обятията си, най-добре на голо  – кожа до кожа, защото така, усещайки майчините гърди в бебето се задейства рефлексът за сучене и то по-често проявява интерес и желание да се храни. Според проведени изследвания, когато бебето прекарва повече време в обятията на майка си в близост до гърдите й, бебето изразява желание да суче често. Така бебето поема повече кърма, а гърдите получават по-добра стимулация и отделят повече мляко.  Жени, които носят бебетата си повече и ги хранят на поискване, имат по-малко проблеми с кърменето.

Носените бебета показват в бъдеще по-високи показатели на тестове за интелигентност,  по-голяма самостоятелност  и увереност в себе си

На пръв поглед между това дали носим бебето или го оставяме да си лежи в кошчето или количката и коефициентът за интелигентност няма никаква връзка. Връзка обаче има и тя е много явна: когато бебето бъде оставяно системно да си лежи, то е обречено да гледа тавана или небето, когато сме навън. Светът, който може да опознава е силно ограничен до няколкото играчки, които сме завързали за кошчето или количката и толкова. Само толкова възможност даваме на мозъчето на детето ни да се развива. За сравнение сега си представете носеното бебе – то вижда не тавана и няколкото играчки, вързани за леглото му, а всичко, което го заобикаля – вижда и постепенно опознава цялата заобикаляща го реалност. Носеното бебе гледа света от високо, от нивото, от което го гледаме ние възрастните и не само наблюдава всичко, което случва около него, но и наблюдава как родителите му реагират на случващото се. Носеното бебе е с мама, когато тя общува с околните и когато върши различни дейности и я наблюдава на какво се смее, на какво се натъжава, как реагира в една или друга ситуация, как се справя с опасности, какви движения извършва, когато готви, когато се храни, когато се движи, когато се забавлява. Наблюдава я какво яде, какви предмети ползва и как си служи с тях, как живее. А ние хората, както и животните се учим най-вече на принципа на подражанието. Представете си сега кое дете ще научи повече – това, което стои самичко в стаята си и гледа тавана, заобиколено от бездушни святкащи и пеещи играчки или другото дете, което наблюдава реалния живот, така както го живее майка му.  Когато детето няма опита да се справя в различни ситуации, то не се чувства уверено да действа (защото не знае как да действа) и това дете (в последствие възрастен) наричаме нерешително и несамостоятелно. Когато детето има представа кога какво е уместно да се направи и знае как да го направи (защото многократно е наблюдавало мама как го прави, сгушено в обятията й), това дете има смелостта и решителността да действа самостоятелно, то е умно и решително, защото знае кое върши работа и кое не и знае как да действа във всяка ситуация. Естествено носенето не е единственият фактор, който влияе на това до колко решително, самостоятелно и умно ще бъде детето Ви. В ранна възраст обаче е един от водещите фактори в развитието на детето, защото в прегръдките на мама детето се чувства обичано, закриляно, обгрижено и защитено и заедно с това участва пълноценно в живота й и се учи от опита на мама какво правим ние хората, за да оцелеем, как се справяме с трудности, как успяваме, как се радваме и как тъжим. А това е всичко, което има нужда да научи едно дете, за да бъде самостоятелно в живота.

Носенето дава на майката удобство, лекота и наслада

Съвременните жени, за разлика от нашите баби и прабаби, освен за майчинство и домакинство, мисли и за кариера, контакти, личен живот. В този смисъл много жени приемат майчинството като тежест, именно защото се затварят у дома с бебето и прекъсват нормалния си ритъм на живот. Ако вземете решение да носите бебето и се снабдите с удобен слинг, бихте могли да съчетаете майчинство и личен живот и да дарите бебето си с най-нужното му през първите месеци – сигурност, топлина, кърмене и майчино присъствие и едновременно с това да продължите да водите активен  живот – да излизате, да се срещате с приятели, да вършите работата си, да пазарувате, да ходите на излети и екскурзии. Относно опасенията, че бебето тежи – в продължение на девет месеца постепенно сте свиквали с тежестта му, като в края на бременността постоянно в тялото си сте носили освен собственото си бебе още доста килограми под формата на плацента и околоплодни води. Ако носите бебето си в удобен слинг, тежестта, която ще усещате ще е минимална, а спокойствието, което ще си подарите – огромно. Всяка майка би предпочела няколко килограма, удобно разпрделени върху тялото й, вместо рев, безсъние или кърмачески несгоди, нали?
Най-желаното нещо за едно бебе е да се намира в прегръдките на мама, а най-желаното нещо за една майка е да вижда малкото си ангелче спокойно и доволно, растящо и развиващо се с всеки изминал ден.

Източник: http://babysling-bg.com/2013/06/03/%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BC-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%BE#.Ua8WW5zHsdU

сряда, 23 януари 2013 г.

Отговорни възрастни хора или просто големи деца има тук в нашата страна

Нека си представим едно хубаво, мило, умно осемгодишно дете. То вече умее да пише и да чете, и това му създава усещане за превъзходство над хлапетата от детската градина. Понеже не притежава житейски опит, по силата на природния си егоизъм, то наивно предполага, че светът е създаден, за да обслужва неговите потребности и желания, т.е. мисли, че е център на Вселената. Другите деца също искат да са центрове, и от сблъскването на несъвместимите им желания възниква неустойчиво динамично равновесие в детското „общество".

Подобно на кокошка, нашето мило дете живее в мига - не го обременяват спомени от миналото, и представите му за бъдещето са доста неясни, а обикновено съвсем липсват. Поведението му най-често е реакция на първия порив: интересна играчка, друго дете, фунийка със сладолед, въртележка в парка... -появява се спонтанно желание да притежава или да ползва обекта на мимолетното си увлечение, и това измества всичките му предишни потребности и Желания. Няма минало и бъдеще, има само настояще.
Не откривате ли тук черти на най-често срещания български характер? Не станаха ли повечето българи „господа", след като в продължение на десетилетия бяха „другари"? Не започнаха ли съвсем по детински да имитират пазарна икономика? Колцина се досетиха, че не на тях е отредено да бъдат господа (т.е. господари) и че онези, които „сменят системата", го правят в своя полза, а народът трябва да плати цената на необяснените с нищо промени? Българите като деца реагираха под напора на първия си порив за свобода и демокрация, без дори да знаят какво означава това.
Основното, Което отличава възрастния човек от детето, е силно развитото му ЧУВСТВО ЗА ОТГОВОРНОСТ. Отговорност за простъпките си пред роднините, приятелите, Колегите, колектива, обществото, държавата. Взискателен към себе си, той иска същото и от другите. Колцина от политиците и управниците, извършващи всякакви поразии, и в миналото, и сега се чувстват отговорни за делата си? А народът търси ли им сметка? Вместо сериозен анализ, изводи и справедливи наказания за виновните (по-точно за престъпниците) се развихри буря от митинги, Където, съгласно умело разработен сценарий, електоралните тълпи крещяха за „нашите" и против „техните" - действия, безполезни за народа и безопасни за сценаристите. Българите бяха излъгани, както се баламосват деца. Опитайте се да измамите по този начин англичани и французи! Няма да успеете.
За осъществяването на някаква своя цел (битова, професионална, обществена...) възрастният човек си налага дисциплина в своето поведение. Детето, напротив - пленник на случаен порив, то действа под влияние на моментното си настроение. Само принудата, било от жена от родители, учители и други, от които то е зависимо, може да го вкара в релсите на дисциплината (добрият педагог се стреми да използва метода на убеждаването, но винаги има в резерв принудата; иначе той се проваля).
У повечето българи (само)дисциплината е под всякаква критика. Голяма част от тях парадират с настроението си като фактор, определящ поведението им -"Имам (нямам) настроение за тази работа сега". Мнозина знаят, че Толстой, Зола, Юго, Достоевски (нарочно се посочват творци, за които настроението, наречено вдъхновение, се смята за определящо) и други лидери на духа не биха създали произведенията си, ако се ръководеха само от настроенията си, но този аргумент няма достатъчна тежест пред българските 30-40-50-60-годишни „деца". Нашенецът се отнася сериозно към ангажимента си само ако е възложен от началника му. Иначе изпълнението не е задължително, а пожелателно Това поведение е резултат от проявата не толкова на робска, колкото на детска психика - детето се подчинява на лицето, от което може да получи шоколадче или издърпване на ухото.
Оставени без надзор, децата са в състояние да направят много пакости, но възникне ли опасност да отговарят за стореното, те се гушат в полите на майките си. Възрастните деца са готови да крещят по митинги, да надраскат стени и паметници, да изпочупят обществени съоръжения, но не са в състояние да се защитят срещу катастрофалното нарастване на цените на стоките и услугите, издевателските режими на водата и тока, организираните кризи за олио и брашно, рекета и другата престъпност... В такива случаи те възмутено разказват покъртителни истории, хленчат за несгодите си и чакат някой „горе", по силата на добрата си воля, да им реши проблемите, т.е. търсят грижливия баща (може и извън България), който срещу покорството им да се погрижи за тях. Дечица, порасналите англичани, ирландци, французи, холандци, германци, шведи... не постъпват така, затова са постигнали онова, което имат.
По силата на все още неразвитите си навици за труд едно осемгодишно дете е повърхностен наблюдател, трудно открива причинно-следствената връзка между събитията и скача от обект на обект и от тема на тема. Възрастните му съграждани у нас не го превъзхождат много в своята наблюдателност и мислене. Те трудно отличават важните (определящите) събития и фактори от маловажните, обръщат внимание на по-атрактивните (които обикновено са несъществени), скачат безсистемно от въпрос на въпрос, и никоя компания от българи не може да обсъжда една и съща тема (и да я изчерпи) повече от 2-3-5 минути. Нормалният разговор между пълнолетни българи е обмяна на впечатления и емоции, а не на мисли. Разговорите почти никога не завършват с решение „какво да правим оттук нататък", а приключват с извода, че „нищо не може да се направи. Ще чакаме НЯКОЙ НЕЩО ДА НАПРАВИ ЗА НАС". А две английски домакини например (най-често с основно образование) не се отклоняват от темата, докато не я изчерпят, и ако още не са си изпили чая, едва тогава подхващат друг въпрос; ако темата изисква решение, те го вземат. Защо не дотам образованите англичанки се държат по-мъдро от българските професори? Защото домакините отдавна са пораснали, а професорите са деца.
Едно дете е суетно. То харесва, но знае, че засега не може да бъде истински пожарникар, ватман или полицай, а му се иска да изглежда като тях. Колко много социално инфантилни мъже и Жени у нас се стараят не да СА (това изисква време и труд), а само да изглеждат! Колко щети понася обществото от „изглеждащи" хора! Колко много от тях се само надценяват (вярват, че СА) и се виждат като генерали, а са годни най-много за старшини!
Всяко дете е непоправим оптимист, убеден, че мама, татко или някой друг ще го измъкне и от най-опасната ситуация - неговото егоцентрично съзнание не допуска съществуването на Вселената в негово отсъствие, това би било безсмислено. Възрастният българин е зареден с огромна доза детски оптимизъм. Даже в днешната катастрофална ситуация повечето разговори завършват със заключения като „Надявам се, че в близките месеци всичко ще се оправи, нещата ще си дойдат по местата...", „Дано да се оправи!", „Дано някой да ни оправи!"... Месеците и годините минават, нищо не се оправя, а напротив - все повече се затлачва, но българинът-дете дори не забелязва, че никой нищо не върши в желаната от него насока.
Едно осемгодишно дете все още няма изградена ценностна система, макар че когато чете или гледа приказки на екрана, винаги взема страната на „добрите" герои и е против „лошите". Позицията му обаче лесно може да се промени, ако някой го подкупи със сладолед, шоколадче или нова играчка. Без да знае това, детето най-често действа „по целесъобразност". Когато, под натиска на често сменящи се външни фактори, не се създаде система на ценностите в юношеска и зряла възраст, човек реагира „по целесъобразност" до края на живот! Си, при това с вътрешното убеждение, че постъпва много мъдро. А ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА е онази сърцевина на човешкия мироглед, която отличава МОРАЛНОТО от НЕМОРАЛНОТО. Тя е факторът, който създава чувството за дълг и отговорност. Общество без морал и отговорност се самоунищожава. Трябва ли да се учудваме тогава, че нашето общество се разпада!
Бързо сменящите се официални ценностни системи са довели до загуба на моралните ориентири и са вдетинили българина повече в сравнение с предвоенните години. Съществуват и други обективни фактори, за които ще стане дума по-долу. Загубата на морални норми днес се компенсира с усилено насаждания прагматизъм, според който всичко е позволено, стига да не попаднеш под ударите на закона (незаловеният крадец не е крадец).
Най-често прагматизмът се проявява в стремеж към светкавично забогатяване, по възможност без труд. Под натиска на действителността и на медиите възрастното дете лесно достига до извода, че „парите не миришат" (не действат спирачките на една твърдо фиксирана ценностна система), и е готово да се впусне в необмислени, рисковани авантюри. С това може да се обясни успехът на различните „пирамиди" в ограбването на хиляди българи - желаното се приема за възможно и даже за действително („Иска ми се да е така, следователно е така!"). След като загуби парите си, детето започва да хленчи и да се вайка, търси скута на майка си (държавата), но не намира закрила -държавата пряко или косвено защитава „пирамидаджиите". Казват, че пирамиди има 8 цял свят, но никъде шараните
Не се хващат на въдицата така лесно, както в България. А иначе всеки пораснал човек лесно може да стигне до извода, че всяка финансова пирамида е мошеническо предприятие (макар и законно!) И че тя просто не може да бъде изградена по честен начин. Също така лесно Всеки може да установи кой е деловият му партньор, като се осведоми какви богатства притежава той и откога - отговорът на този Въпрос покрива 90% от същността на даден индивид (кой какъв е).
Като дете българинът компенсира своята наивност с повишена подозрителност към околните и доста субективно „лепи етикети" - кой е добър и кой лош, кой е „наш" и кой „ненаш". Това го прави податлив на манипулации и организирано масово оглупяване. Как иначе може да се обясни фактът с каква лекота българите приеха „предишните" да бъдат и „сегашни", да „сменят системата", без да обяснят защо, да не се търси отговорност за извършените престъпления и за неспиращото ограбване на страната... - поредицата от лесно преглътнати събития на свършения факт е безкрайна.
Пак поради неизградена ценностна система детето не признава истински авторитети. За него авторитет е този, Който дава шоколадче, Който може да го набие и да му вземе играчката, въобще, Който може да се наложи над него и да го постави в зависимост от себе си. Иначе Казано, в своята детска среда нашето мило дете се държи Като Животинче, Което дресират - понякога се съпротивлява, но накрая винаги се подчинява. То трудно може да схване моралната сила на Ян Хус и Джордано Бруно, на Паисий Хилендарски и Васил Левски, а разказите за Робин Худ, Тил Уленшпигел и Капитан Петко войвода възприема откъм приключенската им страна. Защото е дете и подвигът не е част от житейската му практика (страшно е!), защото от него се очаква тепърва да стане Възрастен човек.
Не порасналият българин има подобно поведение. Той не оценява в пълното им значение Левски, Стамболов, Ботев, Смирненски, Гео Милев, Вапцаров, докато те не се превърнат в легенди, експлоатирани от поредната управляваща върхушка. В същото време охотно служи на цар Фердинанд, Вълко Червенков, Тодор живков... - нали те дават шоколадчета и отнемат играчките!
Опитайте се да си представите училищен клас, в който учениците имат еднакви права с учителите. Децата веднага биха изгонили учителката, Която дава трудни домашни и пише двойки, и биха я заменили с друга, Която нищо не иска. А ако децата са пълнолетни и имат всички граждански права? Тогава могат да вършат всякакви пакости и никой не може да ги лиши от десерта или да ги накаже прави в ъгъла.
Българинът-дете е особено непримирим Към по-способните, произлезли от неговата среда (Към чужденците, Които не познава, изпитва респект). Детското му самолюбие го Кара да се само надценява и да мисли, че не стои по-долу от тях. Стига се до срамни сцени: „Ти ли ще ми кажеш!", Крещи претенциозно напористо парвеню срещу истинския майстор в професията, а тълпата от не пораснали колеги, вместо да постави самозабравилия се хвалипръцко на мястото му, безучастно мълчи и гледа сеир; обикновено се налага хвалипръцко-то. Подобна ситуация е невъзможна в Германия или Англия -там хората са пораснали и всеки си знае мястото.
При опасност зрелите хора (и някои Животни) се обединяват за преодоляването . Хората се обединяват и без да има опасност, 8 трудовата си дейност и за прекарване на свободното си време - така са възникнали човешкото общество и всички цивилизации. Оставени без Контрол, децата се обединяват в „банди" за вършене на пакости и за враждуване с „бандата" от съседния квартал. Оглавява ги най-силното (най-голямото) и (или) най-хитрото дете (както в стадата на животните!). Бандите възникват лесно и лесно се разпадат. Силите на децата не стигат за повече. Ако в организирането на децата се намеси възрастен човек, той може да ги насочи Към спортни игри, просветни кръжоци, изкуство или други полезни занимания.
Без „възрастни", т.е. Подставени отвън лица, недопорасналите българи на възраст между 18 и 80 години не могат да организират дори митинг. За по-сериозни и постоянни организации не може и да се мисли - те бързо се израждат в сборище от бездейни дърдорковци или в орди, раздирани от разпри Кой да води дружината. Наистина, и в миналото, и сега възникват читалища, различни дружества, Кооперации и пр., но те почти винаги са били в рамките на „утвърдения"

От управляващата върхушка сценарий и са засягали периферни области на битието, Които върхушките не Желаят (нямат нужда) да Контролират. За създаване на по-сериозни структури са били необходими емисари от Русия, Германия или Америка, Които изпълняват ролята на възрастния ръководи-тел в детския кръжок. Тази детска неспособност за самоорганизация винаги прави българите зависими от външна сила, обезверява ги, свива света до праговете на Къщите им, а останалия свят те оставят „друг да го оправя", ДРУГ НЕЩО ДА НАПРАВИ ЗА ВСИЧКИ, А НЕ АЗ. А в Швейцария не е така. Там хората са пораснали и Живеят без опекуни, и сами се оправят.
Тази детска затвореност в моментни лични интереси и липсата на способност за самоорганизиране навежда на мисълта, че засега няма българска нация, а само български етнос. Всички белези на нацията Като че ли са налице: обща територия, език, Култура, икономика, духовен (детски) облик, (детски) манталитет... Липсва обаче един съществен Компонент: дълбоко вкорененото усещане у всекиго за принадлежност към една национална общност, каквато има у сърби, гърци, турци, румънци... Тъкмо поради това ние, българите, в стремежа си да бъдем „в крак с времето", непрекъснато подражаваме някому, вместо да развиваме своето, и лесно се оставяме да бъдем асимилирани от други нации. Тъкмо поради това мечтата на българския младеж е да стане американец.
Написаното дотук трябва да се възприема не Като израз на национален нихилизъм, а Като проява на самокритичност. Авторът се чувства българин и при никакви обстоятелства не би „сменил" своята народност.
Невярно е и твърдението, че ние, българите, сме био-логически непълноценни поради някаква генетична обремененост. В България се раждат много даровити деца, Които и 8 детска възраст, и след това смайват света със своите постижения в изкуството, спорта, науката... У нас обаче никога не е имало и няма фигури като Декарт, Кант, Хегел, Достоевски, Толстой, Зола, Солженицин, Сахаров..., т.е. Няма мислители. Понеже детето не може да бъде мислител. То е само подражател, Който, преодолявайки детските комплекси, непрекъснато се мъчи да доказва на „възрастните", че не им отстъпва, че „и ний сме дали нещо на света".
В цял свят колкото по-образо8ан е един човек, толкова по-Вярно възприема обективната реалност около себе си и толкова по-адекватно реагира. Освен това - поне допреди няколко десетилетия беше така - той се чувства в някаква степен отговорен и за по-необразованите, т.е. За своя народ.
В България е тъкмо обратното и това е типично българско явление. Под влияние на неизживяната си детска суетност и егоцентризъм претенциите на „учените" растат по-бързо от знанията им, „ученият" започва да се чувства неоценен и вместо да бъде духовен водач на „простите" в рамките на своите възможности, изпада в нихилизъм. Той се конфронтира с истинските учени обикновено съумява да ги измести, след Което борбата продължава между нему подобните. В резултат на това възникват безкрайни кариеристични борби на празни обороти, и образованите хора, вместо да бъдат интелигенция в класическото разбиране на това понятие, стават морално дребни и дребнави борци за лично благополучие, готови да обслужват всеки господар, който дава шоколадче. Бидейки болшинство сред „интелигенцията", такива хора не създават нито професионално, нито обществено мнение, способно да отсее плявата от зърното, и деградацията се задълбочава. С детска безотговорност те не изпитват угризения от поведението си, както едно дете не вижда нищо лошо в това да вземе играчката или сладоледа на друго дете.
Като част от описания парадокс „простите хора", притежаващи по-устойчива ценностна система (обикновено те са започнали да се трудят в по-ранна възраст и процентът на „порасналите" сред тях е по-висок) и чужди на нихилизма, имат по-реалистично отношение Към извършващите се събития. Те обаче са изолирани едни от други, нямат структури (освен Казионните), в Които да се обединят, и притиснати от умело организираната разруха, не могат да предотвратят ускорената деградация на обществото.
Тук съществуват и обективни фактори: инфантилизирането на населението шества победоносно навсякъде, включително в страните от първия свят, като особено податлива е интелигенцията. То се дължи не толкова на социалната осигуреност, колкото на съзнателно провежданата
Манипулативна политика от страна на управляващите върхушки Към собствените им народи - хората-деца лесно се превръщат в уплашено стадо и лесно могат да бъдат управлявани без прилагане на силови методи. Тъй като на запад процесът на дирижирано вдетиняване има по-кратка история, отколкото у нас, а в Азия едва сега започва, то и „успехите" в тази насока там са по-скромни - когато разберат, че ги мамят, другите народи, все още незагубили способността си да се самоорганизират, се бунтуват. За разлика от българския, Който винаги е съгласен с всичко, Което му предложат управниците.
Тук се използва и несъвършенството на човешката природа. Оказва се, че венецът на природата, човекът, не обича да мисли, а твърде често и не умее. Той предпочита да чувства, да преживява, да Консумира и да използва готови чужди рецепти за успех и начин на Живот. С готовност се превръща в безгрижно и безотговорно дете, ако му се предостави такава възможност. Силните на деня му я предоставят, Като го образоват и информират едностранчиво (т.е. Манипулират го) и му предлагат само един модел за начин на Живот (например американския). Въобще управниците Култивират у гражданина само тези Качества, Които са им необходими: да работи добре и да бъде лесно управляем. Така постъпва зоотехникът селекционер при създаване на високопродуктивна порода от говеда. Говедото е програмирано да използва свободното си време за гледане на сапунени опери по телевизията, за спортна запалянковщина, за хапване и пийване, докато мисленето му е противопоказано.
Въпреки представите за вятърничавата женска природа, Която се заплесва по лъскавото и повърхностното, при равни други условия Жените се инфантилизират по-малко. Това се дължи не толкова на по-ниската им средна образованост, колкото на многото практически задачи, свързани с отглеждането на децата, Които не търпят отлагане и трябва да се решат на всяка цена.
Създаден е особен омагьосан Кръг: съвременните инфантилни хора, наследници на (полу)инфантилни родители, също ще възпитат социално инфантилно поколение, понеже не биха могли да Култивират у децата си Качества, каквито самите те не притежават.

Анонимен автор или поне аз не мога да посоча източника!