Седем причини да носите бебето

В нашето общество все още мненията относно носенето на бебето са доста противоречиви. Някои хора вярват, че бебето не бива да бъде носено често, защото свиква на ръце и става капризно и несамостоятелно. Други пък, повлияни от съвременните изследвания в областта на детската психология вярват, че през първите месеци от живота си бебето трябва да усеща близостта на близките си, за да расте спокойно, уравновесено и да бъде самостоятелно в бъдеще. Къде е истината и защо носенето не разглезва децата, както се е смятало в миналото, ще си отговорим тук:

Инстинктивно бебето иска да бъде носено, за да оцелее

Бебето не може самичко да се нахрани, стопли, избяга от опасност, не може да ходи, не може  дори собствената си главичка да поддържа в началото  и не може да координира движенията на тялото си. Бебето е изцяло безпомощно и съвсем естествено, за да оцелее природата е заложила в него инстинктът да търси близост, защото оставено само, то ще умре. Инстинктивно бебето търси подкрепата на някой, който да се погрижи за него и да му помогне да порасне. Когато оставим бебето самичко в кошарката му, ние сме се погрижили за неговите нужди, оставили сме го в безопасност и бързо ще се върнем, но това, че бебето е в безопасност го знаем само ние. Бебето не знае това. То не разбира кое е безопасно и кое не. То все още не разполага с осъзнатостта и опита да преценява кога е в безопасност и реагира изцяло инстинктивно – за него безопасно е, когато усеща, че до него има някой, който да се погрижи за нуждите му. Инстинктът за оцеляване изисква от бебето да търси и изисква близост. Когато инстинктът подсказва на бебето, че е в опасност, то изпитва висок стрес и страх от смъртта. Плачът на бебето не е каприз, а вик за помощ, на човек, който се бори за живота си!

За да е безболезнена адаптацията към външната среда трябва да бъде постепенна

Не можем да очакваме, че 9 месеца бебето е било част от нашето тяло и е усещало 24 часа в денонощието близостта на мама, ритъмът на сърцето й, топлината на тялото й и изведнъж с раждането, бебето като с магическа пръчица ще свикне да стои само. Естествено, че раздялата не може да стане изведнъж. Нужен е процес на адаптация. Нужно е да дадем на бебето време, постепенно да се отдели от тялото на мама. Всяка рязка промяна в живота носи стрес и болка. За да е безболезнена промяната, трябва да е много плавна, постепенна и ненасилствена. Все повече специалисти по ранно детско развитие вече ползват термина „четвърти триместър от бременността” именно, защото след раждането, физически детето е вече отделено от мама, но психически и емоционално отделянето не може да стане толкова бързо. Бебето има нужда да усеща, че светът му се променя бавно и постепенно, а не бързо и стресово. Бебето вече не е в утробата, но все още има нужда да чува познатия ритъм на сърцето, да усеща позната топлина на тялото, да се движи в познатия ритъм и това се случва, когато е в прегръдката на мама. Бебето има нужда да остане в близост контакт с тялото, в което е живяло целия си досегашен живот.

През първата година бебето НЕ може да бъде разглезено, то действа изцяло инстинктивно

Човек има свои желания и прищевки и може да капризничи и да се опитва да се налага и да манипулира единствено, ако е опознал себе си като независима и уникална личност. Осъзнаването на собствената личност става в периода на бебешкия пубертет – на около 2 годишна възраст. Преди тази възраст бебето не е изградена личност и няма свои собствени желания и интереси.  Бебето усеща себе си като част от заобикалящия го свят. То 9 месеца е било част от мама и макар с прерязването на пъпната връв физически вече да е разделено от тялото на майка си, психологически му е нужно много време, за да опознае себе си и света, в който живее и да се почувства независимо, отделно и различно от другите същество, което осъзнава и изразява свои собствени желания, разбирания, интереси. Когато бебето иска да бъде носено, то не е, защото желае да бъде носено, нито защото се опитва да ни командва и да се налага. То не осъзнава все още какво желае. Бебето през първата година от живота си е неосъзнато и действа, водено от вродените си инстинкти. Инстинктите са тези, които движат бебето, не желания, капризи  или инат. Когато бебето иска храна, топлина, близост, компания, то го прави, защото инстинктите му за оцеляване, самосъхранение и развитие  направляват поведението му. Инстинкът кара бебето да усеща, че ако бъде оставено само, животът му е изложен на опасност. Ако не разбираме това и оставяме бебето да плаче самичко, с цел да се учи на самостоятелност, всъщност правим точно обратното – уплашеното и неподкрепено дете няма как да стане самостоятелно. Да, то ще спре да ни търси и ще свикне да стои самичко, но няма да има в себе си куража, силата и смелостта да действа в живота, защото още в ранното му детство, благодарение на криворазбрани методи за възпитание сме го белязали да знае какво е усещането да бъдеш изоставен, страдащ и сам и страхът да не изпита отново това усещане ще кара детето да живее през целия си живот, водено от страхове.

Носените бебета са по-спокойни, плачат по-малко и спят повече

Поради изброените по-горе причини инстинктивно, когато е носено бебето се чувства в безопасност, нуждите му са удовлетворени  и следователно няма причини да плаче и може да се отпусне и да почива пълноценно. Това до колко е спокойно бебето Ви зависи не само от носенето, а и от това какъв е темпераментът на детето, как е протекла бременността и раждането, до колко спокойна е майката. Има бебета, които благодарение на темперамента си, спокойната бременност и леко раждане и спокойствието, което лъха от мама са по-спокойни и имат по-малка нужда от носене. Естествено, когато бебето си лежи спокойно, нужда да го носим. Когато обаче бебето е неспокойно, най-естествения, бърз и здравословен начин да го успокоим е като го вземем в обятията си и го обгърнем плътно до тялото си, така че да чува ритъмът на сърцето ни, да усеща топлината ни и да се движи в нашия ритъм. Тогава бебето се чувства точно като в утробота.В утробата бебето никога не е усещало глад, студ или самота – там постоянно в тялото му са преминавали хранителни вещества през плацентата, постоянно е било на топло и постоянно е усещало, че не е само. Когато условията на живот на бебето наподобяват утробата, то се успокоява. За това и гушкането и прегръдката до сърцето на мама са най-доброто лекарство за неспокойно бебе.

Носенето на бебето е най-добрия начин да стимулираме сукателния му рефлекс и да подпомогнем пълноценното му хранене и развитие

Ако бебето Ви не суче добре и не наддава добре на тегло, най-естествният и здравословен начин да повлияем процеса на хранене е като носим бебето в обятията си, най-добре на голо  – кожа до кожа, защото така, усещайки майчините гърди в бебето се задейства рефлексът за сучене и то по-често проявява интерес и желание да се храни. Според проведени изследвания, когато бебето прекарва повече време в обятията на майка си в близост до гърдите й, бебето изразява желание да суче често. Така бебето поема повече кърма, а гърдите получават по-добра стимулация и отделят повече мляко.  Жени, които носят бебетата си повече и ги хранят на поискване, имат по-малко проблеми с кърменето.

Носените бебета показват в бъдеще по-високи показатели на тестове за интелигентност,  по-голяма самостоятелност  и увереност в себе си

На пръв поглед между това дали носим бебето или го оставяме да си лежи в кошчето или количката и коефициентът за интелигентност няма никаква връзка. Връзка обаче има и тя е много явна: когато бебето бъде оставяно системно да си лежи, то е обречено да гледа тавана или небето, когато сме навън. Светът, който може да опознава е силно ограничен до няколкото играчки, които сме завързали за кошчето или количката и толкова. Само толкова възможност даваме на мозъчето на детето ни да се развива. За сравнение сега си представете носеното бебе – то вижда не тавана и няколкото играчки, вързани за леглото му, а всичко, което го заобикаля – вижда и постепенно опознава цялата заобикаляща го реалност. Носеното бебе гледа света от високо, от нивото, от което го гледаме ние възрастните и не само наблюдава всичко, което случва около него, но и наблюдава как родителите му реагират на случващото се. Носеното бебе е с мама, когато тя общува с околните и когато върши различни дейности и я наблюдава на какво се смее, на какво се натъжава, как реагира в една или друга ситуация, как се справя с опасности, какви движения извършва, когато готви, когато се храни, когато се движи, когато се забавлява. Наблюдава я какво яде, какви предмети ползва и как си служи с тях, как живее. А ние хората, както и животните се учим най-вече на принципа на подражанието. Представете си сега кое дете ще научи повече – това, което стои самичко в стаята си и гледа тавана, заобиколено от бездушни святкащи и пеещи играчки или другото дете, което наблюдава реалния живот, така както го живее майка му.  Когато детето няма опита да се справя в различни ситуации, то не се чувства уверено да действа (защото не знае как да действа) и това дете (в последствие възрастен) наричаме нерешително и несамостоятелно. Когато детето има представа кога какво е уместно да се направи и знае как да го направи (защото многократно е наблюдавало мама как го прави, сгушено в обятията й), това дете има смелостта и решителността да действа самостоятелно, то е умно и решително, защото знае кое върши работа и кое не и знае как да действа във всяка ситуация. Естествено носенето не е единственият фактор, който влияе на това до колко решително, самостоятелно и умно ще бъде детето Ви. В ранна възраст обаче е един от водещите фактори в развитието на детето, защото в прегръдките на мама детето се чувства обичано, закриляно, обгрижено и защитено и заедно с това участва пълноценно в живота й и се учи от опита на мама какво правим ние хората, за да оцелеем, как се справяме с трудности, как успяваме, как се радваме и как тъжим. А това е всичко, което има нужда да научи едно дете, за да бъде самостоятелно в живота.

Носенето дава на майката удобство, лекота и наслада

Съвременните жени, за разлика от нашите баби и прабаби, освен за майчинство и домакинство, мисли и за кариера, контакти, личен живот. В този смисъл много жени приемат майчинството като тежест, именно защото се затварят у дома с бебето и прекъсват нормалния си ритъм на живот. Ако вземете решение да носите бебето и се снабдите с удобен слинг, бихте могли да съчетаете майчинство и личен живот и да дарите бебето си с най-нужното му през първите месеци – сигурност, топлина, кърмене и майчино присъствие и едновременно с това да продължите да водите активен  живот – да излизате, да се срещате с приятели, да вършите работата си, да пазарувате, да ходите на излети и екскурзии. Относно опасенията, че бебето тежи – в продължение на девет месеца постепенно сте свиквали с тежестта му, като в края на бременността постоянно в тялото си сте носили освен собственото си бебе още доста килограми под формата на плацента и околоплодни води. Ако носите бебето си в удобен слинг, тежестта, която ще усещате ще е минимална, а спокойствието, което ще си подарите – огромно. Всяка майка би предпочела няколко килограма, удобно разпрделени върху тялото й, вместо рев, безсъние или кърмачески несгоди, нали?
Най-желаното нещо за едно бебе е да се намира в прегръдките на мама, а най-желаното нещо за една майка е да вижда малкото си ангелче спокойно и доволно, растящо и развиващо се с всеки изминал ден.

Източник: http://babysling-bg.com/2013/06/03/%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BC-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%BE#.Ua8WW5zHsdU