ПРИУЧАВАНЕ НА КУТРЕТО КЪМ ХИГИЕННИ НАВИЦИ

Въведение
Кутретата имат нужда да се облекчат скоро след хранене, пиене на вода, игра или сън. За повечето кученца на възраст над 10 седмици това означава между 5 и 10 пъти дневно, средно около 6 пъти. През лятото, когато е топло и поемат повече вода, това значи и по-често.
До тази възраст кутретата са бебета. Те не могат да контролират физиологичните си нужди.
Обучението се състои главно в предотвратяване на инцидент, а не в наказания постфактум.

Общи правила 
Двете основни правила са:
1. Това е най-важното правило - Ако не хванете кученцето по време на "престъплението" - не го наказвайте! Не прилагайте физически наказания като удари, натъркване на муцуната в пишканото, не крещете. Едно спокойно и твърдо НЕ е достатъчно.
2. Хвалете и награждавайте всеки път когато го направи където трябва. Използвайте ключови думи (виж по-надолу вербални знаци).
Освен това:
- Осигурете достатъчно чести разходки или достъп до вестниците/банята/двора.
- Не се връщайте от разходка без кученцето да се е облекчило
- Установете редовен режим на хранене
- Не му давайте достъп до нежелани места. Много кучета предпочитат определени повърхности като килими, мокети и др. Пазете кучето от "рискови" повърхности. Ако кученцето изведнъж изчезне от стаята може би търси тайно място за облекчаване, така че затваряйте вратите на стаите, в които би могло да се промъкне.
- Неутрализирайте миризмата на урина с дезодорант. Не използвайте препарати, базирани на амоняк. Амонякът се разгражда до урея, която е компонент на урината.
- Добре е вечер след 21:00 да вдигате паницата с вода, освен ако не е много топло. 2-3 кубчета лед са добра идея.
- Здравословното състояние, обезпаразитяването и правилното хранене на вашето кученце са от изключителна важност за изграждането на хигиенни навици.

Методи
Метод 1: Вестници или постелка
Поставете два пласта вестници в ъгъла, далеч от мястото за храна и съда за вода. След хранене, сън, игра, или при признаци за нужда (душене на пода, въртене в кръг), заведете кученцето при вестниците. Всеки път щом се облекчи върху тях сменете горния слой и оставете долния. Кучетата се облекчават там, където подушват урина или фекалии и ще започнат да предпочитат вестника пред всяко друго място.
Ако всичко върви добре и кученцето използва вестниците постоянно, премествайте вестниците все по-близо до външната врата (или вратата на банята/терасата, ако така сте решили).
Друг вариант са специални постелки, които са ароматизирани с химикал, който привлича кученцето да ги използва за целта.
Недостатъкът на този метод е, че се окуражава облекачаването на нуждите вътре в дома. При това положение приучаването към ходене навън ще е по-бавно.

Метод 2: Клетка
Този популярен метод включва затварянето на кученцето в клетка, достатъчно голяма, за да е неговото легло. Кучетата по природа не обичат да замърсяват леглото си. Това върши работа и повечето кученца, поставени в клетка, контролират нуждите си по-дълго, отколкото очакваме. Кученца на 8-9 седмици могат да издържат 7-8 часа, но не се препоръчва да бъдат оставени без наблюдение в клетка за толкова дълго време. Продължителната изолация може да доведе до сериозни поведенчески проблеми в бъдеще.
Същественото е винаги когато кученцето е у дома и не може да бъде наблюдавано, да се оставя в клетка. Докато готвите, четете или сте навън. Непосредствено преди да го оставите в клетката, изведете кученцето навън за тоалетна. Веднага щом го изкарате от клетката, направете същото. В клетката не трябва да има храна и вода, само постелка и евентуално играчка за дъвчене. Нощем също го затваряйте в клетката. С израстването оставяйте кученцето извън клетката за по-дълги периоди.
Повечето хора не разбират едно важно предимство на този метод. Той върши повече от това да спре кучето да изцапа къщата. Учи го, че когато му се доходи по нужда, може да стиска, че не е нужно да се облекчи веднага щом му се прииска. Кучета, минали през този метод, са по-надеждни в бъдеще.
Когато купувате клетка, изберете правилния размер - този, който ще ви служи и когато кучето порасне, но по възможност с разделяща преграда. Ако клетката е твърде голяма, това може да причини проблеми - кученцето може да се облекчи в единия ъгъл, а после да го разнесе из цялата клетка. Ако това се повтаря, ще разруши инстинкта му да не замърсява леглото си и методът за обучение ще се превърне в поведенчески проблем.

Метод 3. Постоянно наблюдение
Този метод изисква да прекарвате много време с вашето кученце. Подходящ е ако работите у дома, пенсионер сте или сте непрекъснато с кучето си.
Състои се в това непрекъснато да наблюдавате кученцето. Щом прояви признаци, че ще го направи (душене на пода, въртене в кръг или внезапно скриване) го извеждате навън. Щом свърши работата хвалим, награждаваме и го прибираме веднага у дома. Важно е кучето да разбере, че целта на излизането е да си свърши работата. Не започвайте да играете, да се разхождате. Вербалната комуникация помага в този случай.

Вербални знаци
Специфична вербална комуникация ще помогне и на двама ви. Добра идея е винаги да използвате определена дума щом стане време за тоалетна. Например "Навън?" Ако дадена дума ще служи за ключова дума или сигнал е важно всички в семейството да използват същата дума по същия начин.
Когато вече сме навън насърчаваме кученцето с фрази като "Пишкай", "Върши работа", "Побързай". В началото казваме фразата по време на "вършенето на работа", за да можем после да я използваме като ключова дума, подканяща го да върши каквото ще върши.
Щом се облекчи е много важно да го похвалим с "Браво", "Добро куче" и да се приберем веднага.
Когато извеждате кученцето за игра или разходка не трябва да използвате същата ключова дума.

Когато белята стане
Ключов момент в това обучение е да помните правило 1: Ако не хванете кученцето по време на "престъплението" - не го наказвайте! Няма значение кой какво ви е казал и какво друго сте прочели, ако заварите мърсотия, направена докато ви е нямало, просто почистете и забравете!
От съществена важност е почистването на мястото - не просто да се забърше, а да се почисти изцяло и да се обезмириси с препарат на ензимна основа.
Ако белята стане във ваше присъствие, вината е ваша. Не сте забелязали или сте игнорирали знаците, които кученцето е подало, че ще свърши работата: въртене в кръг с нос , забит в пода в търсене на идеалното място. Тези знаци са точно като светлината на светофара за шофьора, може да има дребни разлики между поведението на различните кученца, но всяко си има своите предупредителни знаци.
Ако това стане не се ядосвайте и не се сърдете на кученцето. Бързо, но спокойно го вдигнете и без да повишавате глас строго кажете "Не." Занесете го на определеното място (навън, в банята или при вестниците). Докато го носите подръпването на опашката надолу ще помогне да спре да пишка или ака.
Кученцето ще се развълнува след носенето, но останете на определеното място с него и когато свърши работа го наградете с "Браво, добро куче".

Защо наказанията не помагат
В обучението на кучетата, както във физиката, всяко действие има противодействие. Ако се ядосате и зашлевите кученцето заради "грешката", това ще ви върне назад в обучението. То не може да разбере за какво го наказват, та това е естествена функция на тялото. Още по-зле е да натриете носа му в "грешката", независимо дали сте го хванали или не. Моля, обяснете разликата между натриването на носа в мърсотията, която е оставило преди час в кухнята и тази, оставена от съседското куче в парка преди две седмици. Наказанията рядко помагат на обучението, те по-скоро карат кучето да се тревожи или страхува всеки път, щом почувства физиологична нужда. Такъв вид дисциплина причинява дълготрайни проблеми между кучето и стопанина му.
Типичен сценарий е наказването на кутрето щом се приберем след отсъствие и заварим белята. Но то не може да разбере защо го наказваме, то не помни, че е направило беля. Приеманото от нас за "гузно" поведение всъщност е това, че то вече знае, че всеки път, щом се приберем, сме ядосани и го наказваме. Затова се опитва да ни избегне, да се скрие от нас или прави жестове на подчинение, за да ни умилостиви.
Още нещо: Кучетата обичат да доставят удоволствие на стопанина си, затова е важно да ги разбираме и да им показваме какво ни радва. Карайки се на кучето и сочейки мръсотията, ние му показваме, че тя е нещо много лошо. Но то не прави връзка между мръсотията на пода и акта на облекчаване, не разбира, че едното е следствие на другото. Единственото, което разбира, е че тази купчинка е нещо ужасно, видът й ни прави нещастни и недоволни и в очакването да се приберем тревогата му ескалира.

Хранене и хигиенни навици
Режимът на хранене може да помогне в обучението на хигиенни навици. Скоро ще забележите, че кученцата имат нужда да се облекчат веднага след сън и 15-30 минути след хранене (пълният стомах оказва натиск върху пикочния мехур и червата). Режимът на хранене ще ви помогне да предскажете кога трябва да ги изведете. 

Спонтанно или подчинително уриниране
Може да се случи кученцето да уринира при вълнение. Може да е като ви види след отсъствие, при среща с ново куче или когато е уплашено. Не го наказвайте за това, тъй като то е напълно несъзнателно и е нещо, което кучето не може да контролира. Просто го игнорирайте и почистете белята. Ако не драматизирате, обикновено преминава с възрастта между 4 и 7 месеца.

Източници:
http://www.peteducat...8&articleid=157
http://www.inch.com/...sebreaking.html
http://www.dogbreedi...usebreaking.htm

Ваксини при кучетата - източник:http://forum.dog.bg

1.Защо кучето трябва да бъде ваксинирано? 
Ако не е правилно ваксинирано вашето куче изложено на риск от заразяване с някои смъртоносни инфекциозни болести - парвовирозата и инфекциозния хепатит са може би най - широко разпространени, но е необходима защита и срещу гана и лептоспироза
2. Ваксинация и имунитет
Какво е имунитет? Ако животно /човек ими имунитет към едно заболяване, това означава, че рискът да се разболее от тази болест е малък
Имунитет при възрастни кучета може да бъде изграден в резултат на 
*редовни ваксинации
*преболедуване и оцеляване от определена болест
3. Имунитет при малките кученца 
През първите седмици малките кученца са защитени от т. н. пасивен имунитет, който изграден чрез коластрата и преминалите с нея антитела. Този имунитет обаче намалява с времето и бебетата стават възприемчиви към инфекциозни заболявания 
по принцип са правени изследвания на кученца при ваксинация с ваксина с определен титър на вируса в нея- този титър при повечето ваксини е еднакъв независимо от фирмата производител и вирусният щам е точно определен. 

така - установено е , че кученца родени от неваксинирани майки към 35-45 ден вече нямат необходимата защита от майчини антитела - и ваксинацията в този период ще създаде първоначален макар и частичен имунитет / имунната сестема още не е развита напълно и срещата с нов агент изисква време за реакция и настройка/

кученца родени от ваксинирани майки- титъра на майчините антитела е достатъчно висок да ги защити някъде до 50 - 55 ден като непрекъснато намалява - стръмно на долу - 1 ваксина която пак ще създаде частичен имунитет 

уточнение - съществува тока наречения прозорец на имунитета - това е момента когато титъра на антителата е достатъчно висок за да "неутрализира" поставената ваксина ,но недостатъчен за да защити кучето при евентуална инфекция

ВАЖНО поради горните изброени причини и поради това че изследването на титъра на антителата преди ваксинация е доста скъпо дори и за западняците се въвеждат схеми на ваксинация 
схемите са различни и всеки ветеринарен лекар преценява кога и колкократно да ваксинира.
първоначалните реваксинации създават имунитета който е нужен за оцеляването на кучето в най рисковия период бебе,младо куче когато е все още неукрепнало

годишните реваксинации стимулират имунната система и я поддържат "готова за бой"

вече има ваксини които са създадени ,когато има ранен риск от заразяване или има опасност от пренос на такава и се поставят на 28-35 ден те са с много по- висок титър на вируса от предполагаемия титър на майчини антитела

повече инфо - по -нататък заплождането на кучката е планирано мероприятие което предполага чесе знае +,-, един месец предварително , ваксинирането на кучката преди заплождане ако е ваксинирана същата година ипериода от предната ваксина е над 6 месеца гарантира висок титър на майчини антитела при бебетата някъде до 55- 60 ден откоето следва 1 ваксина при липса на рискови фактори 
когато кучката е бременна и се налага ваксинация- рискова обстановка-се прави до 25 ден от бременноста с убита бебешка ваксина ,като трябва да се отчете фактора да алергична реакция
най добрият вариант е да се изчака кучето да роди и да се ваксинира заедно с бебетат или месец след като са отбити 

първа ваксинация
първоначалният курс се състои от2-3 или 4 ваксинации.това се налага от факта че майчиният имунитет изчезва при отделните кученца по различно време.освен това срещу някой заболявания заизграждане на цялостен протективен имунитет е необходима двукратна ваксинация- лептоспироза 

схеми на ваксинация
1. DHP - м/у 42 до 45 ден
2. DHP + LEPTO - 2 седмици след I-вата
3. DHPPi + LEPTO - на 3-тия месец
4. RABIES - на 6-тия месец
5. DHPPi + LEPTO + RABIES - всяка година +след 6 месеца LEPTO
DHP - гана (дистемпер), инфекциозен хепатит, парвовироза
DHPPi - гана (дистемпер), инфекциозен хепатит, парвовироза, параинфлуенца
LEPTO - лептоспироза (двувалентна)
RABIES - бяс

30-40 ден Р 
40-45 Р + corona или DP или DP+CORONA или DHP
50-60 ден DHP; DHPPi ; DHPL ; DHPPiL ;DHPPiL+ CORONA
70-90 ден DHP +L; DHPPi +L ; DHPPi+ L+ CORONA
6 месец Rabies ; DHPPiLR ;DHPLR ; LR

изброих различните кобинации на ваксинални схеми - всеки лекар преценява според обстановката и конкретния случай колко и как да ваксинира
ваксинацията за бяс е задължителна и според българското законодателство кучетата и котките трябва да се ваксинират всяка година 

ваксинации при възрастни животни
имунитета не е "безкраен" и постепенно отслабва- което значи че кучето е изложено на риск от заразяване.
кучетата трябва да се реваксинират всяка година за да поддържат имунитета към най опасните болести - вирусните - DHPR на ниво.
лошото е че срещу вирусните заболявания антибиотиците не дават резултат , а лечението със серуми не винаги е ефиктивно.
ваксинирането на стари кучета
старите животни са по - придразположени към заболявания ,тъй като имунната система отслабва - ваксинациите не спират - поне срещу вирусните болести 
някой западни автори препоръчват двукратна ваксинация през годината на старите животни за да изградят имунитет.
прилагат се предимно убити ваксини 
за да се ваксинира кучето независимо от възрастта то трябва да е клинично здраво, това значи че трябва да се прегледа от ветеринарен лекар 

Рецепти (1)

Сладък салам

• 2 ЯЙЦА
• ЕДНО МАСЛО 125 ГР
• 1 Ч.Ч. ПУДРА ЗАХАР
• 3 С.Л.КАКАО
• 2 Ч.Ч. НАРЯЗАНИ ОРЕХИ
•  3 ВАНИЛИИ
•  2 ПАКЕТЧЕТА ОБИКНОВЕНИ БИСКВИТИ НАРЯЗАНИ НА ПАРЧЕНЦА.
•  ВСИЧКО СЕ ОМЕСВА ХУБАВО И СЕ ПОРЪСВА С ПУДРА ЗАХАР , ЗАВИВА СЕ В ХАРТИЧ ЗА ПЕЧЕНЕ И СЕ СЛАГА В ХЛАДИЛНИКА:)

Старонемски сладкиш с печени ябълки

Тесто

150 г меко масло
100 г пудра захар
1 яйце
1 ванилия
настъргана кора от 1 лимон
250 г брашно

Заливка

2 ванилови пудинги на Dr.Oetker
500 мл прясно мляко
125 г захар
2 яйца
400 мл течна неподсладена сметана
1 ванилия

няколко малки ябълки
сушени плодове и сладко от вишни или череши за пълнеж

Приготвяне

* С бъркалка разбъркайте на крем маслото със захарта. Прибавете яйцето,ванилията и лимоновата кора.С брашното омесете меко тесто.Завийте го в полиетиленово фолио и го оставете за 30 мин.в хладилника.

* Разбийте пудинга с прясното мляко.Загрейте сметаната заедно със захарта и ванилията. Дръпнете от огъня и прибавете пудинга и разбитите яйца. Върнете обратно на котлона и кипнете сместа. Оставете я леко да се охлади.

* Нарежете сушените плодове/например смокини/ 

* Покрийте дъното на тортена форма с хартия за печене. 2/3 от тестото разточете на кора и я сложете върху хартията.Надупчете с вилица.От останалото тесто разточете тънки ленти и направете висок борд.

* Обелете ябълките и ги издълбайте. Подредете ги върху маслената кора и ги напълнете с плънката от сушените плодове и сладкото.

* Залейте ги с крема и изпечете сладкиша в предварително загрята на 170*фурна за около 45 мин.

Като извадите сладкиша от фурната той ще е още с течен пълнеж. Нека това не ви притеснява - като се охлади добре ще се стегне и ще се получи един лек и ефирен крем,много близък до вкус и консистенция до крем Брюле.

СИРОПИРАНА БАНИЦА С ЛОКУМ

• ‎4 яйца, 
• 1ч.ч. захар,
•  1ч.ч. брашно,
•  1 ч.ч. кисело мляко+ 1 ч.л.сода, 
• 3 ванилии и счукани орехи.
•  Разстилам 2 кори заедно една върху друга и отгоре мажа с плънката. После застилам с още две кори отгоре. В края на горните кори редя локумчета и загъвам на роло. И така докато ми се свършат корите. Използвах "Фамилия". Слагам в тава с малко олио, намазвам баницата с олио и пека на средно положение във вурната на 180 градуса. След като е готова , баницата се сиропира с 3 ч.ч.вода,завряли с 4 ч.ч захар. И тук вече знаете - топла баница - студен сироп и обратното. 

Коледни меденки

Продукти


250 г течен мед
130 г кафява захар
1 яйце
2 с.л. ром
100 г меко масло
250 г бяло брашно
250 г ръжено брашно
щипка сол
1 пак.бакпулвер
1/2 ч.л.сода за хляб
индийско орехче
джинджифил на прах
кардамон
канела
карамфил

Приготвяне

Медът и захарта леко се загряват в тенджера и се изсипват в купа.Добавят се яйцето, ромът и маслото.Сместа се разбива с миксер,докато стане на пяна.Двата типа брашно се смесват и се пресяват с бакпулвера, содата и подправките.Добавят се с бъркане към медената смес.Получава се лепкаво тесто,което се слага за няколко часа в хладилника за да се втвърди.

Не слагайте повече брашно,независимо,че тестото лепне.Просто си намаслете ръцете с малко мазнина и го съберете на топка. Задължително го оставете в хладилника поне за 2 часа.

На малки части тестото се разстила върху работния плот с точилка върху хартия за печене.Поръсва се с брашно и се разточва на кора,не по-дебела от 1 см.Изрязват се курабийки с формички.Нареждат се в тава,застлана с хартия и се пекат в предварително загрята на 170*фурна.Като изстинат се украсяват и се съхраняват в кутии.

Направете от меденото тесто различни фигурки,венчета или къщички. Забавлявайте се,импровизирайте ...

* Меденките могат да се направят и изцяло с бяло брашно и го препоръчвам. Аз не ползвем ръжено,но просто ви представих рецептата в оригиналния и вид както я знам. Оставям избора на вас. С ръжено брашно стават по-твърди, но пък много хора харесват вкуса му.

* Не съм дала точни пропорции на подправките,защото всеки предпочита различни аромати. Обикновено слагам микс от всички тези подправки и общото им количество е около 1 ч.л.

* Винаги разточвам меденото тесто върху хартия.Използвам брашно само за поръсване,колкото тестото да може да се разточи.Така меденките не поемат допълнително много количество брашно и остават меки.Разбира се,колкото по-дълго престоят,толкова по-вкусни стават.

Протестантство в България

Институт за българска протестантска история, 31.10.2008


През 1815 г. мисионерът У. Х. Пинкертон предлага на Британското библейско общество издаването на нов превод на Библията на български език. Идеята му е поддържана от мисионерите Лийвс и Баркър, а по-късно и от Ригс. През 1840 г. излиза от печат Новият завет на новобългарски език в превод на Неофит Рилски. Това събитие е резултат от широката образователна дейност на протестантското движение по българските земи. Построени са мисионерски станции, печатници и училища, които заемат водеща роля в просветата на възрожденска България. Образователната дейност, която следва протестантските идеи и пуританската духовност, обучава ново поколение, което се включва активно в борбата за независима Българска църква и създаването на български евангелски църкви. Когато историческият момент настъпва, българските евангелисти активно се включват в освободително движение, Априлското въстание и сформирането на държавните институции на следосвобожденска България.

Българската Библия

През 1819 г. чрез руския консул в Букурещ Пини и Пинкертон и мисионерите Лийвс и Баркър се свързват с Теодосий Бистрички, който превежда Евангелието според Матей (издадено в Санкт Петербург през 1823 г.). Делото е продължено от Петър Сапунов, който през 1828 г. издава Четвероевангелието в Букурещ. През 1835 г. д-р Ригс се споразумява с Неофит Рилски за изготвянето на нов български превод на Новия завет, който през 1840 г. е завършен и издаден в Цариград.

Константин Фотинов и Стойно (Сава) Илиев Радулов се включват в ревизирането на текста, тиражиран 9 пъти в няколко издания през 1850 г., 1853 г., 1857 г., 1859 (2) и 1866 г. Фотинов работи върху превода на Стария завет от 1851 г. до смъртта си през 1858 г. Работата му е продължена от българския учител Христодул Костович (Сечан Николов). В  периода между 1862 и 1863 г. в ревизията на текста се включва и поетът Петко Р. Славейков. До 1865 г. текстът на Новия завет е изцяло ревизиран според източнобългарското наречие. След повече от 12 години упорит труд през юни 1871 г. цялата Библия на български език е публикувана в Цариград, с което се поставя началото на национална езикова реформа на българския език.

Протестантите и Българското възраждане

Дейността на протестантското движение в България през 19. век:

·        допринася изготвянето на нов български превод на Библията;

·        въвежда модерни методи на образование и изграждане на национална образователна структура;

·        изгражда мрежа от мисионерски станции;

·        предлага религиозна алтернатива и духовност, базирана на пуританските принципи на вярата;

·        катализира движението за независима Българска църква;

·        организира първите български евангелски църкви;

·        обучава български протестантски свещеници;

·        изгражда българо-американски взаимоотношения;

·        участва в освободителното движение на България;

·        обучава първото поколение български държавници.

Ролята на българските протестанти в освободителното движение

Цифровата формула „1876 – Туркия ке падне” е дело на евангелския християнин Петър Вежинов. Като куриери на Вътрешната революционна организация служат българските евангелски проповедници Велико Петранов от Панагюрище, Н. Бояджиев и Н. Кочев от Пазарджишко, Благо Сарандов и Петър Мусевич от Македония. На чирпанския пастор Петър Дойчев са възлагани важни разузнавателни мисии. Иван Нейков е личен куриер на Георги Бенковски, а В. Караиванов от Чирпан е заподозрян и арестуван от турските власти.

Стефан Балабанов обезпечава голяма част от въстаническите униформи, а Рад Манев (оръжеен майстор) изработва оръжията за въстаниците. Проектът за Черешовото топче е дело на евангелския християнин от Панагюрище, майстор Стоил Финджиков. На решителното събрание в Оборище той е помолен да произнесе молитвата за благословение на делото за освобождението на България.

Роберт колеж и елитът на новата българска държава

Едни от най-видните политически и културни дейци на България, които реформират българската политика и култура през следвъзрожденския период, са завършилите протестантския Роберт колеж. За някои от тях пише „Ню Йорк Таймс” през 1918 г.:

·        Константин Стоилов – министър-председател след Стефан Стамболов.

·        Иван Евстратиев Гешов – министър-председател от началото на 20. век.

·        Петър Димитров – след като се дипломира, преподава в Турция, по-късно като дипломат представя България на международно ниво.

·        Константин Качов – банкер, който многократно работи в правителствата на Източна Румелия и България.

·        Димитър Икономов – работил за няколко български правителства.

·        Стефан Камбуров – офицер, умира през 1882 г.

·        Стефан Панаретов – 43 години професор в Роберт колеж, след това посланик на България в САЩ.

·        Иван Славейков – министър на информацията и печата.

Хронология на протестантството до Освобождението на България

1815 г. У. Х. Пинкертон предприема задачата да открие българи, способни да преведат Библията на говорим български език.

1823 г. Теодоси Бистрички издава нов превод на Евангелието от Матей с помощта на Британското библейско дружество.

1828 г. П. Сапунов издава новобългарско Четвероевангелие.

1840 г. В Цариград излиза от печат Новият завет в превод на Неофит Рилски.

1857 г. В Шумен е основана Методистката мисионерска станция от Албърт Лонг и Уесли Притимън.

1858 г. Чарлз Морз се установява в Одрин заедно с първия българин, приел протестантската вяра – Гавраил Илиев.

1859 г. В Шумен пристигат мисионерите Флокън и Уелнис. В Пловдив се установяват У. Мериам и Дж. Кларк. Лонг започва редовни богослужения на български език в дома си във Велико Търново. В Стара Загора започва работа Теодор Баингтън.

1860 г. В Пловдив е открито първото протестантско училище на територията на България.

1863 г. Основано е Девическото училище в Стара Загора.

1864 г. Първа евангелска църква в София започва дейност под ръководството на конгрешанския мисионер Чарлз Морз.

1865 г. Гавраил Илиев води редовни богослужения в Свищов.

1867 г. Петър Мусевич и Чарлс Морз посещават Банско.

1869 г. В Банско има щатен протестантски проповедник.

1871 г. В Цариград е отпечатан първият цялостен превод на Библията на новобългарски език. Евангелската църква в Банско е учредена със събор.

1872 г. Учредена е Евангелската църква в Меричлери.

1874 г. Учредена е Евангелската църква в Ямбол.

1876 г. Избухва Априлското въстание.

1878 г. Настъпва Освобождението на България.

Не ме убивай, мамичко!

автор: Александър Андреанов
Аз се появих съвсем наскоро. Сега съм вътре в мама, но след девет месеца ще се родя. Тук ми е толкова добре! Мама се грижи за мен, често пуска спокойна музика, на която и аз се наслаждавам заедно с нея, а понякога и заспивам. Всяка вечер от работа се прибира и тате. Той прегръща мама и милва коремчето й, където аз живея. Когато се родя ще имаме прекрасно семейство, вече толкова силно ги обичам.

Мама през по-голямата част от времето си е вкъщи. Понякога от един до пет часа отива на работа в училище. Няма много ученици, но затова пък тези, които има обичат мама много. Когато аз се родя, ще я обичам още по-силно. След училище мама се прибира в къщи и се храни, а с нея се храня и аз. Всичко винаги е толкова вкусно. После мама гледа малко телевизия, а след това си подготвя уроците. Така минават дните. Тате се старае във всичко да угоди на мама. Той е толкова добър! Скоро ще се родя и всяка вечер ще ги обгръщам с ръце и ще ги целувам, а после, когато порасна ще пропълзявам при тях и ще си играем заедно. Ще бъде прекрасно!

Всеки ден аз раста все повече и повече. Започват да ми се появяват ръчички и крачета. Виждам и чувствам всичко, а моите родители сигурно не знаят затова. Колко интересно! Често им махам с ръчички отвътре и им се усмихвам. Толкова ми е весело и добре тук! Понякога ми се иска през нощта да изляза оттук отвътре, да целуна мама и тате, и веднага да се върна обратно, защото още съм мъничък и трябва да си стоя тук. Понякога мамичка посещава баба. Тя е много нежна и грижовна. Баба винаги храни мама. В тях е пълно с дрешки за мен, но все още не знаят дали ще съм момченце или момиченце. Толкова ми е приятно, че постоянно мислят за мен!
Измина вече цял месец. Продължавам да раста. Вече имам любими храни, с които мама ме храни, и любима музика, която тя често слуша.
Днес мама нямаше уроци, защото учениците й са на екскурзия, и тя се прибра у дома по-рано. Тя отвори вратата и видя тате с някакво момиче. Според мен тя също беше нежна и добра, като мама, защото тате и се усмихваше и я прегръщаше. Но защо ли на мама нещо не и хареса? Тя започна да се кара на тате. Момичето в това време бързо си събра нещата и избяга, а мама и тате започнаха да се карат. Тате се обиди и си тръгна, а мама извика след него никога повече да не се връща. След това тя седна във фотьойла и се разплака. Толкова ми беше жал за мама. Така ми се искаше някак си да й помогна, но не можех. Помислих си, че когато се родя винаги ще успокоявам моята мила мамичка, и никога, никога няма да я разплаквам. Та аз толкова много я обичам.
Днес за първи път се почувствах неуютно в мама. Защо ли ме заболя лявата ръчичка? Може би, защото мама плачеше много. Изведнъж тя се изправи от стола и започна да крачи из стаята, а сълзите й продължаваха да се стичат по лицето. Вече огладнях, а мама като че ли съвсем забрави затова. Странно никога преди не се е случвало такова нещо. Но нищо ще потърпя още, важното е, че на мама ще й олекне и ще се сдобри с тате. Тази вечер, обаче мама си легна сама, тате така и не се върна. Беше много неприятно без него и аз се разстроих. А също и мама ме нахрани много лошо, дори не знам с какво точно. Вярвам, че скоро с тате ще се помирят…

Горката мамичка, не може да заспи и продължава да плаче. Как ми се иска да изляза оттук и да я обгърна с моите малки ръчички. Може пък да й олекне.
Вече е сутрин и мама е будна, но продължава да лежи на дивана. Аз отново огладнях. Защо не ми обръща никакво внимание, защо вече не се грижи за мен така както преди? И къде е моят татко, на мен ми домъчня толкова много за него!

Най-после мама стана от дивана и отиде в кухнята. Може пък да ме нахрани! Но не, сяда на стола и отново плаче. Толкова ми се иска да й кажа: „Мамичко, не плачи, нали вече имаш мен, аз не мога без теб и те обичам толкова силно”. Бавно галя с ръчичка корема на мама и й шепна нежни думички. Колко жалко, че тя нищо не чува…
Мама си отваря чантата, изважда нещо и щраква с една машинка. Интересно какво ли прави?

Гадост, толкова се задъхвам. Какво е това Господи, каква е тази гадост. Какво прави мама? Какъв е този дим. В малкото уютно местенце, където живея никога преди не е имало такова нещо. Ох, толкова ми е лошо, дима дразни очичките ми и от него започвам да кашлям.
Мамичко съжали ме, какво правиш, толкова ми е неприятно! Но не, тя не ме чува и продължава да вдишва всичко това. Толкова се разстройвам и започвам да плача. Мама се хваща за корема. Лошо й е. Накрая спира да пуши. Но дима вътре е толкова много. Аз го дишам, и той малко по-малко изчезва. А мама отново плаче, и аз плача с нея, а от този ужасен дим кашлям много и започва да ме боли сърцето.

Мама ме нахрани, но отново за съжаление не с това, което ми се искаше. Защо толкова неочаквано всичко така се промени? Може би с нещо съм обидил моята любима мамичка, но с какво? Мама и днес не отиде на училище. Вместо това си остана у дома и плака през целият ден. Сърчицето ми ме заболя още по-силно. Отново вдишваше някаква гадост. Вече все-повече и повече ми се иска да избягам някъде навън от тук. Тук вече е толкова неприятно. Мирише лошо и димът дразни очите ми, а също много искам да се нахраня…
Днес мама се събуди много рано. Не й се спеше. Нахрани ме с нещо, което не беше вкусно, но пък беше по-добре от предния път. Сега ожаднях. Мама като че ли прочита мислите ми, отива до хладилника и взема някаква бутилка. Налива в малка каничка някаква прозрачна течност. Толкова се радвам. Най-накрая тя си спомни отново за мен, и ще се грижи за мен както преди. Мама отпива. „Боже, каква отрова, какъв ужасен вкус”! Веднага го изплювам. Толкова ми е противно и обидно. Защо мама ме мъчи по този начин, нима й е все едно какво става с мен?... Не, не може да е така. Тя ме обича толкова силно, колкото и аз нея. Тя не би искала да ми се случи нещо лошо. Просто не се чувства добре. Но въпреки това не разбирам, може ли да се чувства по-добре като ми причинява толкова много болка с този дим и това, което пие? Не, по-рано тя не беше такава. Нима вече ще е така? Не искам, няма да издържа на всичко това…
Минават още няколко дни. Всичко става по-лошо. Мамичка почти не ме храни, постоянно вдишва този дим, пие и цял ден лежи на дивана и плаче. Много ми е лошо вече. Често ме боли главата и сърцето. В това някога нежно и приятно място, вече стана невъзможно да се живее. Често удрям с ръчички по корема на мама и се надявам по някакъв начин да избягам оттук. Но това е невъзможно. Задъхвам се. А тате нито веднъж не дойде повече при нас. Може би вече не ни обича и ние просто не сме му нужни? Не, не е възможно, той толкова се грижеше за нас докато се скараха с мама. Защо всичко се обърка така? Аз нищо не съм направил. Само стоя и плача. Толкова съм самичък…
Отново изминаха няколко дни. На гости дойде баба. С мама разговаряха дълго за нещо, и тя после си тръгна със сълзи на очи. С какво мама така я обиди? Отначало просто говориха спокойно, а после мама каза само една думичка нещо като „апорт” или „аборт”…точно не помня, но това не е и важно. Нима може да има нещо по-ужасно от това, което вече се случва тук с мен. Мама скоро ще се вземе в ръце, ще се помири с всички, и всичко отново ще бъде прекрасно и спокойно както преди…

Мама отново се събуди рано и забрави да ме нахрани. Но аз вече не плача. Свикнах, че не ми обръщат внимание. Мама се облече и тръгна нанякъде. Тя върви и плаче, а другите я гледат и си шушукат нещо. Мама влезе в някаква непозната сграда. Пред входа тя се помоли и си сложи шала на главата. Вътре имаше много хора. Някой палеха свещи, други се молеха… Мама взе една свещ, постави я пред една картина и започна да се моли на някого, за да й прости Той, че тя не иска да го прави, но няма изход. Как странно се държи мама, преди никога не е идвала тук. Наистина това място е странно, но пък на мен ми харесва. За какво ли се извинява мама и иска да й се прости? Сигурно, защото ме е обидила и не ме е хранила? Сигурно се е замислила и ще се върне при тате? Сигурно всичко може отново да бъде хубаво? Накрая мама свърши да се моли и излезе. На улицата свали шала, сложи го в чантата си и тръгна нанякъде с колата. В колата започна да ми става лошо. Силно ми се върти главата. Отново ми е много зле.
Накрая колата спря, и мама излезе. Пред някаква сграда сме, още по-странна от първата. Наоколо бягат хора с бели облекла и със смешни шапки на главите. Но защо ли толкова много се страхувам от тях. Мама влиза вътре и върви по някакъв много дълъг коридор. Тя отива при един човек в бяла престилка, той я хваща за ръка и я вкарва в една стая. Там има още двама като него. Вътре стаята е цялата бяла, по средата има някакво легло, а отгоре светят силни лампи. Много, много ме е страх, мамо! Защо отново започва да ме боли сърцето… Лекарите слагат мама на това странно легло и започват да си говорят за нещо. Един от тези доктори носи желязна кофа, с някакви много страшни предмети – ножове и щипки. Господи, какво ще правят? Какво означава всичко това, какво прави тук моята мамичка? Иска да ме изплаши сигурно? Недей мамичко, аз и без това съм толкова изплашен. Толкова искам да се родя скоро и да ти помогна, само не давай на тези хора тук да ми направят нещо, моля те, аз толкова силно те обичам!
Неочаквано доктора взема някакъв инструмент и нещо става с мама. След няколко минути тя заспива. Но аз не спя, аз виждам всичко и чувствам всичко… Докторите вземат в ръцете си тези зловещи инструменти и се навеждат над мамичка. Боже, какво става? Защо ме е страх толкова много, защо ми текат сълзи и така силно бие малкото ми сърце? Какво са намислили тези хора в бели халати, за какво се подготвят и защо приспаха моята мила мамичка? Тя никога не би допуснала да ми направят нещо лошо, та тя ме обича толкова много…
Ето лекарят взема щипките и ги вкарва в мамичка. Господи, те са около мен! Аз се отдръпвам силно, за да се скрия, но те хващат крачето ми и от него започва да тече кръв. Боже, колко силно боли! Хващам си крака и се опитвам да спра кръвта. Но всичко е безполезно – раната е много дълбока. Как могат да нараняват нежната ми кожа с техните железни щипки? Вече ме боли толкова много. Защо ли са толкова жестоки и безсърдечни? Мамичко къде си, защо спиш и не ги спреш? По-добре да си остана тук в корема ти дори и да е неприятно, но не искам да умирам… Не трябва, моля те. И отново плача, а безмилостните щипки отново ме нараняват, този път във беззащитните ми гърди.
Кръвта става все повече…Чувствам, че умирам…Как силно ме боли, Господи, защо така постъпват с мен, за какво съм виновен? Защо ме мъчат толкова? Аз вече не плача, аз крещя, макар че силите ми са все по-малко, чувствам как живота постепенно си отива от мен…
Ето, щипките се появяват отново. С последни сили се отдръпвам от тях, но те хващат тънкото ми вратле и ме дърпат навън. Да се съпротивлявам и да плача вече нямам сили. Мен така или иначе никой няма да ме чуе. Задъхвам се и кръвта ми изтича. Докторите ме изкарват от тялото на мама, но вече съм мъртъв…
Лекарите равнодушно гледат останките ми и безсъвестно ги изхвърлят в мръсната кофа, а мама откарват в друга стая. Скоро тя ще се събуди и ще се прибере у дома. Всичко ще бъде както преди, но мен никога повече няма да ме има до нея. Никога няма да се родя и да порасна…Завинаги ще остана тук в мръсната кофа…
Никога няма да мога да я прегърна, да я притисна до себе си и да я целуна.
Никога няма да отида в детска градина и в училище…
Моята мила мамичка никога няма да види моите първи стъпки, няма да чуе първите ми думи, и никога няма да разбере колко силно аз я обичах….

Резолюция на ПАСЕ дава право на лекари да не извършват аборт и евтаназия

Парламентарната асамблея на съвета на Европа /ПАСЕ/, на свое заседание на 07.10.2010 г., прие Резолюция, която дава право на лекарите да откажат официално извършването на аборти и евтаназия, ако това противоречи на личните им убеждения. Така приетата Резолюция, гарантира правото на европейските лекари, да откажат извършване на аборти или евтаназия /практика за прекъсване живота на човек с цел той да бъде избавен от непоносими страдания/, на основание на противоречие с личната му съвест. След дълги и противоречиви изказвания, в окончателният текст на резолюцията се отбелязва, че нито една личност, болница или учреждение: “не бива да бъдат принуждавани, привлечени към отговорност или дискриминирани под каквато и да е форма” за техният отказ да извършват аборти или евтаназия.

Източник: www.noabort.net